Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Като говори за различни египетски царе и като им приписва събития, отделени едно от друго с цели векове, Моисей, който намира за всичките само името „фараон“, прилича на псевдоисторик, който в измислиците си, засягащи историята например на Русия, би казвал просто „негово величество царя“ и за Иван Грозни, и за Петър I, и за Николай I, без да ги назовава по име; такъв историк би бил просто невежа и би накарал всички да се смеят. Как е възможно да се отнасяме сериозно към автора на „Битие“ или „Изход“? Той познава и точно изброява най-малките и нищожни владетели, когато става дума за царства, потънали в небитието, неподдаващи се на проверка, а и съвсем измислени, като Содом, Гомора и Херар. Но когато работата се отнася до действително съществуваща и исторически важна държава като Египет, неговата осведоменост става толкова скромна, че не се решава да каже дали фараонът, за който говори се нарича Тутмес, Аменхотеп или Рамзес. Той дава подробни сведения, когато е невъзможно да се проверят, и говори общи фрази, когато трябва да избегне точността, която може да изобличи голата му фантазия.
Богословите, които са обявили „Петокнижието“ за най-висша проява на истината, не са предвидели откритията на учените египтолози и спокойно са установявали времесъществуването на света въз основа на библейските приказки. Така според римокатолическото летоброене „сътворението на света“ станало през 4004 г., преди така наричаното рождество Христово, а всемирният потоп — в 3296 г.56 А между това египетският военачалник Мина, който образувал първата известна династия на фараоните, вече обединил Египет в могъщо царство 3200 години преди началото на християнското летоброене.
Историческите паметници на Египет са приведени в известност и разшифровани, прочетен е летописът на вековете, записан върху камъните на храмовете и обелиските, известна е историята на великите фараони, храмовете, градовете. „Изходът“ на евреите от Египет, отнасян от богословите към началото на XV век преди н.е., е трябвало да стане при царуването на фараона Тутмес III или Аменхотеп III. Но историята на тези царувания не се съгласува никак е повествованията на книгата „Изход“. Тези могъщи владетели покорявали Етиопия, Арабия, Месопотамия, Ханаан, Ниневия и остров Кипър. Техни данъкоплатци били вавилоняните, финикийците, арменците. Успехът на тяхното оръжие се разширил далече в Западна Азия. Известен е дълъг списък на царе и народи, покорени от египетските фараони в онова време. Никой от фараоните не е загивал така безславно, както фантазира Библията.
Тези предварителни сведения ще ни помогнат по-добре да проследим мита за Моисей.
И така 66 евреи се размножили в Египет, „тъй, че оная земя се напълни от тях“ (Изход, гл. 1, ст. 7). Царствуващият в онова време фараон забравил съвършено за заслугите на Йосиф пред Египет. Много жесток бил този фараон. (Ще го наричаме с това „име“, дадено му от „свещения“ автор.) Той повикал двете еврейски акушерки — госпожа Шифра и госпожа Фуа, които обслужвали всички свои съотечественички, и им заповядал, като приемат раждащите се еврейски момченца, да ги умъртвяват. Акушерките не се подчинили на заповедта на фараона и когато той ги запитал защо оставяли младенците живи, те отговаряли: „еврейските жени не са като египетските; те са здрави и преди още да отиде бабата при тях, раждат“ (Изход, гл. 1, ст. 19).
Тогава фараонът издал заповед да се давят новородените еврейски момченца.
Не е трудно да си представим колко отчаяния породила тази заповед в еврейските семейства. Изпълнението й било толкова по-лесно осъществимо, че нещастните потомци на Иаков били в робско положение, лишени от каквато и да било защита: жестокото отношение на фараоновите чиновници ги лишавало от обикновените човешки права; те изпълнявали най-тежките работи (Изход, гл. 1, ст. 11–14).
56
Според пресмятането, прието в православната църква, „сътворението на света“ се отнася към 5507 г. преди началото на християнското летоброене, а по еврейското пресмятане — към 3761 г.