Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Както и да е, на Тамар не вървяло с мъжете. „Тогава рече Иуда на Онан: влез при братовата си жена и ожени се за нея като девер и възстанови на брата си потомство“ (Битие, гл. 38, ст. 8).
Според еврейския обичай родените от такова общение деца биха се смятали за наследници на умрелия, а не на действителния баща.
„Онан знаеше, че потомството няма да бъде негово, и затова, кога влизаше при братовата си жена, изливаше (семето) на земята, за да не даде потомство на брата си.
А това, което правеше, беше зло пред очите на господа; и той умъртви и него“ (Битие, гл. 38, ст. 9–10).
Ето откъде произлиза и думата „онанизъм“. Основоположникът на това полово извращение е един от библейските герои. Така казва господ!
„И рече Иуда на снаха си Тамар (след смъртта на двамата си сина): живей вдовица в бащиния си дом, докле порасне син ми Шела; защото си рече (на ума си): да не би да умре и той като братята си. Тамар отиде и заживя в бащиния си дом.
Мина се много време и умря дъщерята на Шуа, жена Иудина; Иуда, след като се утеши, отиде в Тамна, при ония, които стрижеха добитъка му, сам той и приятелят му Хира, одоламитец.
И обадиха на Тамар, като рекоха: ето, свекър ти отива на Тамна да стриже добитъка си.
А тя си съблече вдовишките дрехи, забули се с було и като се обви, седна при портите на Енаим, на пътя за Тамна. Защото видя, че Шела бе пораснал, а тя още не бе му дадена за жена.
Видя я Иуда и я помисли за блудница, понеже бе забулила лицето си (И не я позна).
Той се обърна към нея и рече: ще вляза при тебе. Защото не знаеше, че тя е снаха му. А тя рече: какво ще ми дадеш, ако влезеш при мене?
Той отговори: ще ти пратя от стадото (си) едно козле. А тя рече: даваш ли ми залог, доде изпратиш?
Той рече: какъв залог да ти дам? Тя отговори: печата си, връвта си и тоягата, що е в ръката ти. Той й ги даде и влезе при нея; и тя зачена от него.
Тя стана, отиде си и сне булото си и облече вдовишките си дрехи.
Иуда изпрати козлето чрез приятеля си одоламитеца, за да прибере залога от ръката на жената, ала не я намери.
И попита жителите на онова място и рече: де е блудницата, която беше в Енаим при пътя. Но те отговориха: тук не е имало блудница.
Той се върна при Иуда и рече: не я намерих; пък и жителите на онова място казаха: тук не е имало блудница.
Иуда рече: нека си ги държи, стига само да не станем за присмех; ето, пращах й това козле, но ти я не намери.
Минаха се около три месеца, и обадиха на Иуда, като казаха: снаха ти Тамар паднала в блудство и ето непразна е от блудство. Иуда рече: изведете я и да бъде изгорена.
Но когато я поведоха, тя прати да кажат на свекъра й: аз съм непразна от оногова, чиито са тия неща. И рече: познай чий е тоя печат, връвта и тоягата.
Иуда ги позна и рече: тя е по-права от мене, защото аз я не дадох на сина си Шела. И я вече не позна.
Когато да ражда, оказа се, че в утробата й има близначета.
И при раждането се показа ръката (на едното); а бабата взе, та върза на ръката му червена нишка и рече: това излезе първо.
Но то повърна ръката си; и ето излезе братчето му. А тя рече: как си разкъса ти преградата? И го нарекоха с име Фарес.
После излезе братчето му с червената нишка на ръка. И го нарекоха с име Зара“ (Битие, гл. 38, ст. 11–30).
Не могат да ни обвинят, че под предлог да изложим същността на някакво събитие сме се ограничавали с кратък преразказ, който обезобразява „светия“ текст. Наопаки, ще се намерят вероятно много читатели, които ще кажат, че би било по-добре да се разкаже епизодът накратко, в съществените му черти, но затова пък критиката да се разгърне по-широко. Като вземаме под внимание обаче характера на произведението, което е предмет на настоящия разбор, ние предполагаме, че краткото резюме има смисъл само тогава, когато става дума за епизоди, подробностите на които нямат голямо значение. Когато пък „свещеното писание“ привежда случаи като приключенията на Тамар, тогава е съвършено необходимо да го цитираме изцяло. Та нали „свети дух“ е диктувал всичко това. Необходима е и повече светлина, за да изпъкнат всички перли на „свещения“ текст. Критиката не трябва да предостави на богословите възможност да внушават на читателите, че тях ги лъжат, като изопачават „свещеното писание“.