Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
„И премина тая година; и на втората година дойдоха при него и му рекоха: няма да скрием от нашия господар, че среброто се свърши и добитъкът принадлежи на нашия господар; нищо вече ни не остана за пред господаря ни освен телата ни и земите ни; защо да гинем пред твоите очи, и ние, и земите ни? Купи нас и земите ни срещу жито и ще бъдем със земите си роби на фараона, а ти ни дай семе, за да останем живи и да не умрем, та земята ни да запустее.
Тогава Йосиф прекупи цялата египетска земя за фараона, тъй като всички египтяни продадоха нивите си, понеже гладът ги притискаше, и земята стана имот на фараона.
И пороби той народа от единия край на Египет до другия.
Само земята на жреците не купи той, защото жреците имаха определен от фараона дял, и те се хранеха от своя дял, даден им от фараона; затова и не продадоха земята си.
Тогава каза Йосиф на народа: ето купих сега вас и земята ви за фараона; ето ви семе, засявайте земята; по време на жетва давайте на фараона петата част, а четири части ще останат за вас, за засяване нивите, за прехрана на вас и на ония, които са в домовете ви, и за прехрана на децата ви.
Те рекоха: ти ни спаси живота; нека намерим милост пред очите на господаря си и нека бъдем роби фараонови“ (Битие, гл. 47, ст. 18–25).
Този метод на управляване на страната би трябвало всъщност да осигури за Йосиф славата на жесток кожодер, а не на благодетел, какъвто го изобразява Библията. Ако цялата тази история е вярна и ако народът действително е вярвал в благодеянията на управителя на Египет в първите години на глада, впоследствие, когато експлоатацията, жертва на която той станал, стигнала до току-що изложените похвати, неговото тъпоумие не би имало никакви оправдания.
В историята на човечеството няма примери за подобни действия на държавен човек. Министър, който би постъпил така в която и да е страна, би предизвикал всеобщо въстание и не би избегнал справедливия гняв на народа.
За щастие тази жестока история е само глупава небивалица. Много безсмислено е да се купува всичкият добитък в страната, когато земята не дава трева за изхранването му. А ако пасищата биха могли да дават нещо, нивите също биха могли да дават — тези неща са неизбежно свързани едно с друго. Почвата на Египет е песъчлива и само разливите на Нил спомагат за виреенето на растителността. Ако се повярва, че в продължение на седем години не е имало такива разливи, всичкият добитък е трябвало да измре. Нещо повече, тогава била едва четвъртата гладна година; каква полза е имало да се дават на народа семена, които е нямало да донесат нищо още три години подред? Тези седем години на безплодие са една от най-невероятните небивалици, които хитроватият „гълъб“ ни приподнася в книгата „Битие“.
Забележителна е също почитта, която „свещеният“ автор храни към египетските жреци: Йосиф удостоява само тях със своето уважение, техните земи са свободни. Когато целият народ пада в робство, само те се хранят за сметка на този гладуващ народ. Но Библията съдържа религиозни догмати, които „представителите на бога на земята“ набиват в народното съзнание. И в този епизод Библията внушава на народа почитание към личността на жреците от всеки култ, от всяка религия. Жреците не бива да се ядат взаимно. Гарван гарвану око не вади!
„Гълъбът патица“ разказва по-нататък, че Иаков прекарал в Египет седемнадесет години и умрял, че той живял всичко сто четиридесет и седем години. Цели две глави (Битие, гл. 48 и 49) са посветени на благословиите, които патриархът сипел от висотата на смъртното си ложе. Той благословил всичките си дванадесет синове, събрани край одъра му. Като забелязал в стаята двама непознати, той запитал кои са. Йосиф отговорил, че това са неговите синове. В седемнадесетте години, които патриархът преживял в страната, Йосиф не помислил да му представи семейството си!
Благословиите, които Иаков дал на синовете си, не са лишени от някои упреци и от злопаметност. Така Рувим, който поставил на баща си рога, загубил този ден правата си над първородството.
„Рувиме, първородни сине мой! Ти си моя крепост и начатък на силата ми, върховен по достойнство и върховен по могъщество; но ти буйствува като вода; не ще имаш преднина, защото ти се качи на бащиното си легло, ти оскверни постелката ми (на която се) качи“ (Битие, гл. 49, ст. 3–4).
Този ден старият Иаков още веднъж разкрил, че е бил привърженик на брака на малката му Дина с княз Сихем и че вътрешно е осъждал клането, извършено от Симеон и Леви, затова не пренесъл върху тях отнетото от Рувим право на старшинство и освен това строго осъдил насилието им.