Забавна Библия

Това още не е всичко: по искане на царя Йосиф променил името си и започнал да се нарича „Цафнат-панеах“. След това фараонът го оженил и вие никога не ще отгатнете с кого „негово величество“ е сродил Йосиф. Библията едва-що ни представи случай да се удивяваме, че Потифар имал жена, макар, както гласи оригиналният древноеврейски текст, да бил евнух. Но за наша изненада „гълъбът“ снесъл още едно яйчице: през време на дългото заточение на Йосиф този евнух, който имал толкова пламенна съпруга, променил кариерата. В тридесет и седма и тридесет и девета глава ние го видяхме началник на телохранителите, в глава четиридесет и първа пък ще го заварим жрец Илиополски и баща на дъщеря. Значи за тава време госпожа Потифар е станала майка; това ни заставя да мислим, че египетските богове също са умеели да правят „чудеса“. Когато имаш работа със „свещени“ книги от която и да е митология, трябва да бъдеш готов за всичко. Да не се учудваме, че поразяващата Библия вече не квалифицира Потифар като евнух.

Изглежда, че молитвата на свети Антони му е дала възможност да намери онова, което някога е загубил.54 Това помогнало на Потифар, който станал жрец в особено свещения египетски град — Хелиополис, в града, посветен на бога на слънцето, да стане баща на възхитителната малка девойка Асенета. Растейки на години и по красота, малката съзряла точно по времето, когато трябвало да се жени министър-председателят на „египетското царство“ Йосиф. Тя именно станала госпожа Цафнат-панеах. Не можеш да не се възхищаваш от мъдрото правосъдие на фараона: добродетелният Йосиф пострадал жестоко от глупостта на Потифар и подлостта на неговата страстна съпруга. Невъзможно е било да се измисли по-високо, по-справедливо удовлетворение на чувствата на невинно пострадалия Йосиф от това, да го оженят за тяхната дъщеря.

Тази част на историята с Йосиф позволява да се изкажат някои съображения, подкрепящи една мисъл, изказана в началото на тази книга. Ние забелязахме вече, че Библията употребява думата „елохим“ — „богове“, когато описва сътворението на света и в много други случаи. Древните евреи се покланяли само на един бог, когото наричали Яхве, смятайки го по-висш от всички богове. Този бог те не делят на три части като християните. Употребяването на думата „богове“ говори, че някога евреите са признавали съществуването и на други богове освен Яхве. Другите народи вярвали в своите собствени племенни богове. Евреите вярвали в свръхестествената сила и на тези богове, без да виждат ни най-малко в тях дяволи и други „нечисти“ духове. Но националното самолюбие ги заставяло да твърдят, че Яхве е бил по-могъщ от всички други богове. Ето защо Библията изтъква необикновената сила на бога на Йосиф.