Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
„Симеон и Леви са братя, мечовете им са оръдия на жестокост; в съвета им да влезе душата ми, и в събранието им да не участвува славата ми; защото те в гнева си убиха човек и по своя прищявка прерязаха жилите на телец; проклет е гневът им, защото е жесток, и яростта им, защото е свирепа; ще ти разделя в Иакова и ще ги пръсна в израиля“ (Битие, гл. 49, ст. 5–7).
Всички думи, произнесени от Иаков на смъртния одър, се смятат от богословите за пророчески. Толкова по-интересно е да се види по-нататък, че така наречените потомци на Леви съвсем не са били несретници. Именно на тях е било предадено наследството на Израиля с всичките му изгоди и привилегии.
Всъщност предпочитанието би трябвало да се отдаде на Йосиф, първенеца от възлюбената Рахил, на Йосиф, утехата на старостта на Иаков, източника на неговата радост, източника на благополучието на целия му дом. А се оказало точно наопаки: избраник излязъл Иуда. Иуда, който подбудил братята да продадат Йосиф на минаващите търговци, Иуда кръвосмесителят се оказал по-близо до бащиното сърце, отколкото добродетелният Йосиф. Именно на него старикът Иаков предал патриаршеството, което било част от неговото божествено наследство.
„Иудо! Тебе ще възхвалят твоите братя. Ръката ти ще бъде върху гърба на враговете ти; тебе ще се покланят бащините ти синове.
Иуда е млад лъв; от плячка, сине мой, се вдигаш. Наведе се и легна като лъв и лъвица: кой ще го вдигне?
Скиптърът не ще се отнеме от Иуда и законодателят — от чреслата му, докле не дойде примирителят, и нему ще се покоряват народите.
Той връзва о лоза своето осле и о лозата на най-доброто лозе — пърлето на своята ослица, във вино пере дрехата си, в кръв от грозде облеклото си; блестят очите (му) от вино и бели са зъбите (му) от мляко“ (Битие, гл. 49, ст. 8–12).
Останалите получили съвсем обикновени благословии. Колкото се отнася до Йосиф, макар да не наследил от Иаков патриаршеско звание, все пак той получил няколко добри думи:
„На бащиния ти бог, който и да ти помогне, и на всемогъщия, който и да те благослови отгоре с небесни благословии, с благословиите на лежащата долу бездна, с благословиите на гърдите и на утробата, с благословиите на баща ти, които надминават благословиите на старите планини и приятностите на вечните хълмове; нека те бъдат над главата Йосифова и над темето на избрания между братята си“ (Битие, гл. 49, ст. 25–26).
На края Иаков заставил синовете си да обещаят да изнесат праха му от Египет и да го погребат в пещерата Махпела, в земята Ханаанска, наред с Авраам, Сарра, Исаак, Ревека и Лия. „А свърши Иаков завещанието към синовете си, простря нозе на постелята, почина и се прибра при своя народ“ (Битие, гл. 49, ст. 33).
На патриарха многоженец били отдадени необикновени почести: той бил балсамиран, пренесен в Ханаан и погребан по първи разред. Ако се вярва на глава петдесета и последна е книгата „Битие“, египтяните носили за него седемдесетдневен траур.
Йосиф доживял до залеза на своето величие, поддържайки братята си и многобройните им семейства. Той бил обкръжен от внуци и правнуци и умрял сто и десет годишен. Християните го наричат „свят и праведен“.
Глава петнадесета
Новото протеже на господа бога — „светият боговидец“ Моисей
„Изход“ е книга, която разказва за бягството на евреите от Египет и за дългото им скитане по пясъците на Синайската пустиня; тя се допълва от книгите „Левит“, „Числа“ и „Второзаконие“. Библията казва, че пътешествието на евреите продължавало четиридесет години. Погледнете картата на Арабия и Палестина. Евреите напуснали Египет „през Ваал-Цефон“ (Изход, гл. 14, ст. 2, 9), който сега се нарича Суец. На това място те уж преминали Червено море. След това минали край източния бряг на Суецкия залив и се спуснали до Рефидим, прехвърляйки Синайския планински масив. В южната част на Синайския полуостров те свърнали на североизток към Асироф (сега Айн-ел-Адра). Тръгвайки оттук на север, те заобиколили Мъртво море откъм изток и най-после се добрали до Иерихон.
Целият този път няма и хиляда километра. На куц човек не биха били потребни и три месеца, за да измине този път, дори ако си отпочива добре в крайпътните ханища. А евреите загубили четиридесет години в това пътуване. Да се преклоним и да се посмеем над невероятната измислица на „божествената патица“, която свещенослужителите поднасят на трапезата на вярващите християни и евреи.
Вярващите не размислят и без колебание гълтат всичко. Ако биха си дали труд да поразмислят, след като прочетат книгата „Изход“, те биха сметнали най-малкото за чудно, че Моисей, наричан автор на тази книга, който уж бил възпитан в Египет и преживял там много години, не е казал в тази книга нито дума за паметниците, нравите, законите, религията, политиката, историята на тази славна държава, която в онези отдавнашни времена е стояла на върховете на цивилизацията. През тази епоха процъфтявали градовете Тива и Мемфис, за съществуването на които авторът на „Изход“ изглежда нищо не знае. Той не говори нищо за тези разкошни и богати градове, широко известни на всички в неговата епоха. Колкото се отнася до управниците, които тогава царували в Египет, „свещеният“ автор еднакво ги нарича фараони, без да знае, вижда се, че това съвсем не е име. С думата „фараон“ египтяните назовавали своите царе, както японците назовават своите владетели с думата „микадо“.