Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Всичките гадости в историята с Тамар са неотменна част на „светата“ книга и църквата не ги отхвърля, въпреки цялата им отвратителна невероятност и гадост.
Много е странно в края на краищата това, че Тамар, на която не било вървяло с първите двама мъже, е поискала да принадлежи на техния баща само защото той забравил да я даде на третия си син, както бил обещал. „Тя си намята було, за да прилича на блудница — казва Волтер, — а всъщност именно булото е било винаги дреха на порядъчните жени. Вярно е, че в големите градове, където развратът е много разпространен, проститутките причакват минувачите по улиците, както това става в Лондон, в Париж, във Венеция, в Рим; но съвършено невероятно е в жалката и бедна ханаанска страна блудниците да са причаквали минувачите по кръстопътищата. Много странно е освен това патриарх да се отдава на любовно приключение с блудница сред бял ден, на широк път, рискувайки да бъде виден от всички минувачи. И най-после вече съвършено невероятно е това, че Иуда, чужденец в Ханаан, неразполагащ там и с най-малка собственост, се е осмелил да заповяда да изгорят неговата снаха, защото тя била в интригуващо положение, и че веднага по негова заповед е била издигната клада, като че ли той е съдия и стопанин на тази земя.“
След историята с Тамар Библията се връща към Йосиф. Тук се сблъскваме с епизод, който прилича поразително на историята на Тезей, Федър и Иполит. „Свещеният“ автор съобщава, че богатият евнух и царедворец Потифар, който купил Йосифа, бил женен и макар да не се покланял на бога на Йосиф, не пропуснал да признае, че този бог помага на неговия роб във всичките му работи: „Видя господарят му, че господ е с него и че всичко, що той вършеше, господ правеше да успява в ръцете му“ (Битие, гл. 39, ст. 3).
Това наблюдение още не заставило царедвореца да премине в еврейската вяра, но „остави той всичкия си имот на Йосифа и при него не се грижеше за нищо освен за хляба, що ядеше. А Йосиф имаше хубава снага и красиво лице.
И хвърли око на Йосифа жената на господаря му и рече: спи с мене.
Но той се отказа и рече на господаревата си жена: ето, при мене господарят ми не се грижи за нищо в дома си, и всичко що има, е предал в ръцете ми; в тоя дом няма по-голям от мене; и той не ми е запретил нищо освен тебе, понеже си му жена; как прочее ще направя това голямо зло и ще съгреша пред бога?
Докато тя всекидневно тъй говореше на Йосиф, а той я не слушаше да спи и да бъде с нея, случи се един ден, че той влезе в къщи по своя работа, а там, в къщи, никого от домашните нямаше; тя го улови за дрехата му и рече: легни с мене. Но той, като остави дрехата си в ръцете й, затече се и избяга навън“ (Битие, гл. 39, ст. 6–12).
Когато Потифар се върнал, жена му му разказала изопачено цялата история: „Робът евреин, когото си ни довел тука, дойде да се гаври с мене (и ми каза: ще легна с тебе), но когато (чу, че) аз дигнах глас и завиках, той остави у мене дрехата си и избяга вън“ (Битие, гл. 39, ст. 17–18).
Като узнал за мнимото покушение, Потифар изпаднал в такава ярост, че без да поиска от Йосиф каквито и да е обяснения, веднага заповядал да го хвърлят в тъмницата, където царят държал своите затворници. Но — о свята воля божия! — случило се, че началникът на затвора обикнал роба евреин. Той скоро смекчил съдбата на Йосиф, като го назначил началник над останалите затворници, така че в затвора нищо не ставало без знанието на Йосиф.
По-късно, след известно време, което „свещеният“ автор не определя точно, хлебарят и виночерпецът на царя паднали в немилост и станали другари на Йосиф по арест. Една прекрасна сутрин, като ги видял тъжни, Йосиф ги запитал какво им тежи. Те отговорили: Видяхме сънища и няма кой да ни ги изтълкува. „И Йосиф им рече: Нали от бога е тълкованието? Разкажете ми ги.
Тогава главният виночерпец разказа на Йосифа съня си, думайки му: сънувах, ето лоза пред мене; на лозата имаше три пръчки; тя се разви и цъфна, завърза грозде, което узря; и фараоновата чаша беше в ръката ми; взех един грозд, изстисках го във фараоновата чаша и подадох фараону в ръка.
И рече му Йосиф: Ето тълкованието му: трите пръчки — това са три дни; след три дни фараон ще издигне главата ти и ще те повърне на твоето място и чашата на фараона ти ще подадеш в ръката му, по предишния обичай, когато му беше виночерпец; но кога ти бъде добре, спомни си за мене и ми направи благодеяние; спомни на фараона за мене и ме изведи из този дом; защото аз съм откраднат от еврейската земя; а тъй също и тук не съм направил нищо, за което да ме хвърлят в тъмница.
Главният хлебар, видя, че той изтълкува добре, и рече на Йосиф: И аз сънувах: ето, на главата ми три кошници; в горната кошница имаше всякакви фараонови ястия, приготвени от хлебаря, и птиците небесни ги кълвяха от кошницата, що беше на главата ми.