Сделката на капитан Ворпатрил

— Всеки играч започва с малък дял — обясни Морозов, — сключват се сделки, докато някой не придобие целия виртуален свят. Може да се играе и с двама, но с трима и повече е много по-интересно. Рядко съм имал щастието да играя с истински джаксънианци. — И добави: — Вече изгубих пет игри. Подозирам таен картел.

Риш се подсмихна самодоволно.

— Благодаря ти, че си останал до толкова късно — започна Иван, но Морозов махна с ръка.

— Беше ми много приятно. Дните ми в офиса рядко са толкова интересни. — Изпъшка, стана и се протегна. — Аз се предавам. Вие двете си се боричкайте за първото и второто място.

Двете жени се погледнаха в очите, усмихнаха се хищно и се нахвърлиха стръвно върху плочите си сред буря от бибипкания и примигвания. Морозов кимна към вратата и последва Иван в коридора отвън. Отдалечиха се на няколко крачки, така че разговорът им да не се чува в кабинета.

— Поздравления за новата ти съпруга, капитан Ворпатрил. Харесва ми — каза Морозов.

— Ами, благодаря. Това положение е временно обаче.

— И тя спомена нещо в този смисъл. — Морозов се усмихна на обувките си.

— А ти успя ли да научиш нещо полезно? Полезно за ИмпСи тоест. От разпита.

— Разпит? Не, никакви разпити между приятели. Или… мога ли да ги нарека роднини по сватовство с различна културна принадлежност? Просто си говорихме за разни неща и всяка тема беше по-приятна и по-интригуваща от предишната. Непременно я накарай да ти разкаже подробно за бягството си от Джаксън Хол… изглежда, е било истинско приключение, от неприятните. Надявам се краят му да е по-щастлив от началото.

— Амии — проточи Иван. — Още не сме имали шанс да си поговорим както трябва.

— И аз така реших. — Морозов разтърка тила си и продължи с по-сериозен тон: — Част от нещата, които двечките ми разказаха, вече знаех от други източници, и информацията съвпадна в голяма степен, а дребните различия могат да се обяснят с гледната точка и прочие. Затова смятам, че новите неща, които научих от тях, също отговарят на истината. Повече или по-малко.

Иван зачака продължението. Но бързо изгуби търпение — беше много уморен — и поощри капитана с едно:

— Но?…

— Тедж се опита да скрие някои подробности за семейството си, което можеше да се очаква, но всичко, което бих искал да науча — че и повече — за клана Арка, го научих през последните три часа благодарение на „Великата къща“. Много ценна игра. Увлича те.

„Кой победи?“ — този въпрос, внезапно осъзна Иван, изглежда, имаше повече от един отговор.

Тонът на Морозов преля от сериозен към мрачен:

— Професионалният ми анализ показва, че синдикатът, погълнал Къща Кордона, няма да се откаже от преследването. Страх ги е от контраатака, това е очевидно. Ще направят и невъзможното да заловят жените — по възможност живи, в краен случай мъртви. Всеки член на семейство Арка, когото успеят да хванат, ще им осигури средство за натиск над останалите, които все още са на свобода. Имай го предвид и бъди готов.

Иван преглътна. Опита се да съобрази какво трябва да означава това, а после му хрумна, че в момента разговаря с човек, който е майстор по съобразяване. „Използвай ресурсите си, Иване“.