През дивия Кюрдистан

Стопанинът се върна с две стомни, всяка от които съдържаше сигурно по литър. Хм, бедни Селим ага! Отпих глътка. Виното беше малко пострадало при транспорта, но можеше да се пие.

— Е, ваша милост, как е? — попита старецът.

— Добре, но мога да ти дам за стомната двайсет пиастри.

— Господарю, предлагаш ми много малко. За двайсет пиастри ще си взема обратно виното и ще ти донеса друго.

— Там, където го произвеждат, за подобна делва давам по четири пиастри по тукашните пари. Както виждаш, плащам ти добре, но ако не ти е достатъчно, вземи го обратно. Аз станах.

— От кое да донеса?

— От никое. Ще пия само от това за двайсет пиастри, което би ми дал и за петнайсет. Не го ли получа, тръгвам и ти можеш и сам да си го пиеш.

— Негова милост, Селим ага, сигурно ще пие?

— Той тръгва с мен.

— Дай двайсет и девет!

— Не.

— Двайсет и осем!

— Лека нощ, старче! Отворих вратата.

— Ела, ефенди! Давам ти го и за двайсет, защото е чест за мен да те видя в дома си.

За задоволство на стареца сделката бе сключена. След като взе парите, той се отдалечи, подсмихвайки се скришом. Агата отпи малка, а после и по-голяма глътка.

— Уаллах, биллях, таллах! Такова вино още не съм пил. Мислиш ли, че е добре за болната ми система, ефенди?

— Много добре!

— О, само да го бе видяла «Мирта»!

— И нейната ли система е болна?

— Много е жадна системата й, ефенди.

Селим отново отпи.

— Това не е чудно — казах. — Тя се грижи за много неща и работи много.

— Но не и за мен. Аллах ми е свидетел.

— Но за затворниците.

— Носи им храна само веднъж на ден — хляб и водниста брашнена каша.

— Колко ти дава мютеселимът за всеки затворник?

— Трийсет пари дневно.

Значи около петнайсет пфенига. Поне половината оставаха в ръцете на Селим.

— И какво получаваш ти като надзирател?

— Две пиастри дневно, които обаче още не съм видял. Чудно ли е тогава, че не познавам това хубаво лекарство?

Агата отново си пийна.

— Две пиастри? Но това е много малко за грижите, които сигурно ти причиняват затворниците.

— Грижи? Никакви! Защо трябва да полагам грижи за тези негодяи? Ходя само веднъж дневно в затвора, за да видя да не е умрял някой. Това е всичко.

— И по кое време ходиш?

— Когато ми скимне.

— Също и нощем?

— Да, когато съм забравил през деня и съм се запилял някъде. Ехей, сетих се, че днес още не съм ходил там.

— Моето идване ти е попречило.

— Вярно е, ефенди.

— Тогава не трябва ли да надникнеш?

— Негодниците не заслужават да си давам зор заради тях.

— Правилно! Но няма ли с това да урониш достойнството си? Ти си ага, офицер. Арнаутите ти трябва да се страхуват от теб. Нали така?

— Да, трябва. Кълна се в Аллаха, трябва! — потвърди тържествено той.

— Също и чаушът, който е в затвора!

— Също и той, естествено! Този дангалак е твърде опърничав. Трябва да се страхува от мен!

— Тогава не е лошо да го контролираш и понякога да го изненадваш, за да се види дали е стриктен в службата си. Иначе той никога няма да се страхува от теб.

— Ще го направя, да, кълна се в Аллаха, ще го направя

— Ако е сигурен, че няма да дойдеш, може би седи при кафеджията или при танцьорките и ти се присмива.

— Само да се осмели! Ще го изненадам утре или още днес. Ефенди, искаш ли да го изненадаме заедно?

Внимавах да не събудя у него съмнение, дали имам право да го придружавам в затвора. Напротив, държах се, като че ли с присъствието си ще окажа на агата голяма чест.

— Заслужава ли този дангалак да види лика на един ефенди? — казах аз.

— Идваш заради мен, а не заради него.

— Тогава трябва да ми окаже почит, която се полага на подобен ефенди.

— Естествено! Ще бъде, като че ме придружава самият мютеселим. Трябва да инспектираш затвора.

— Добре. Тогава идвам.

Селим ага имаше още малко вино в делвата, а и аз бях поддържал същото темпо. Очите му се бяха свили, а върховете на мустаците му — щръкнали.

— Няма ли да поръчаме още по делва? — го попитах.

— Не, ефенди, ако ти е угодно. Жадувам да изненадам чауша. Утре отново ще наминем тук.

Чаушът послужи само за претекст. Всъщност любезният ага бе почувствал опасното въздействие на виното от Тюрбеди Хайдари.

— Как беше тютюнът, ефенди? — осведоми се той.