През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
Посъветвах да продължи с кафето и лимоновия сок, като препоръчах и да си натопи краката в гореща вода. После се наканих отново да си тръгна, но старицата, която се беше гушила в края на постелята, се изправи.
— Ефенди — каза тя. — Мислех, че си хеким. Извинявай, че ти обещах възнаграждение.
— Възнаграждението ми е радостта, че успях да спася правнучката ти.
— Бог е благословил ръката ти, ефенди. Той е могъщ в слабостта и милостив в силата. Още колко ще страда болната?
— Ще преодолее сегашната отпадналост до няколко дни.
— Ефенди, аз живея чрез това дете. Умрях преди много и много години, но възкръснах в тази девойка, която бих искала да предпазя от всяка телесна и душевна болка. Тя запази не само нейния, а и моя живот и ти не можеш да си представиш колко важно е това за много хора. Ще дойдеш ли пак?
— Да, утре.
— Тогава днес няма какво повече да ти кажа.
Старицата се обърна и пак седна на предишното си място. Тя говореше твърде загадъчно и сама бе за своите роднини една загадка. Искаше ми се да имам достатъчно време, за да реша тази загадка.
Четвърта глава
Извън крепостта
Когато отидох при коменданта, всички служители и офицерите от гарнизона се бяха събрали около него. Компанията беше доста голяма. Предоставиха ми почетно място до бея. Намирахме се в една по-голяма стая, подобна на малка зала. Имаше достатъчно място хората да се движат свободно, но всеки седеше тихо на мястото си, пушеше своята лула, пиеше кафето си и бъбреше тихо със съседа си. Но ако мютеселимът изговореше високо някоя дума, всички протягаха вратове и се заслушваха, като че той беше някой могъщ владетел.
Разговорът ми с Исмаил бей се водеше полугласно. След няколко незначителни реплики той каза:
— Чух, че днес си излекувал едно момиче, което е било обладано от дявола. Моят хеким е видял как той влиза в него и ми предложи да те отпратя, защото си магьосник.
— Твоят хеким е глупак. Момичето е яло отровни плодове и аз й дадох лекарство, което да неутрализира отровата. Какво общо имат тук дяволите и духовете?
— Значи си хеким?
— Не, ти знаеш кой съм. Но на запад оттук, далеч отвъд Стамбул, където съм роден, всеки има по-големи познания за болестите и лечението им, отколкото твоят хеким, който искаше да изгони дявола с една умряла муха.
Мютеселимът се направи, че не чува отговора ми, и се осведоми по-нататък:
— Значи познаваш всички болести?
— Всички! — отговорих му категорично.
— И можеш да приготвиш всякакви питиета?
— Всякакви.
— Има ли питиета, които един добър мюсюлманин не бива да пие?
— Да, тези, които могат да те опият и чиято употреба пророкът е забранил, например виното.
— Виното не е ли понякога лекарство?
— Да, даже много необходимо.
— Кога се пие?
— При известни болести на кръвоносната и нервната система, както и при храносмилането, като укрепващо или стимулиращо средство.
Разговорът отново замря. Присъстващите си шепнеха нещо и не след дълго мютеселимът се обърна с тих глас към мен:
— Ефенди, аз съм много болен!
— Възможно ли е Аллах да ти възвърне здравето!
— Той може би ще го направи, защото съм добър мюсюлманин и верен, благочестив поклонник на Пророка.
— От какво си болен?
— Питах много лекари. Те всички казаха, че страдам от някои болести на кръвоносната и нервната система, както и на храносмилателната.
Едва се удържах да не се изсмея в лицето на Исмаил бей. Значи затова беше странното въведение, което се усукваше около същината на въпроса.
— Дадоха ли ти лекарите лекарства? — попитах аз.
— Да, но те не помогнаха. Тези учени мъже не бяха така умни и образовани като теб. Не смяташ ли, че се нуждая от нещо укрепващо и стимулиращо?
— Уверен съм в това.
— Ще ми дадеш ли такова лекарство?
— Не мога. Пророкът го забранява!
— Пророкът не иска праведните вярващи да загинат от кръвоносната и нервната си система. Чел ли си внимателно Корана?
— Много внимателно.
— Тогава ми кажи дали си срещнал поне едно лекарство, което да е забранено?
— Нито едно! Но аз нямам съставките, които са ми нужни да го приготвя.
— Искаш да се измъкнеш, защото са ти подръка.
— Откъде знаеш?
— Слугата ти купи днес подобни неща.
Аха, мютеселимът ни беше наблюдавал! Той вече знаеше, че дребничкият Халеф е донесъл вино за англичанина. Трябваше да бъдем предпазливи, за да не разгадаят намеренията ни.
— Не е достатъчно само това, което е купил слугата ми — уверих го аз.