През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
— Лунната светлина мами.
С това въпросът бе приключен. След кратка пауза Селим ага започна отново:
— Знаеш ли, ефенди, какво искам да ти кажа?
— Какво?
— Хм. Аз съм болен.
— Какво ти е?
— Болни са нервната ми и кръвоносната система.
— Селим ага, мисля, че си подслушвал.
— О, не, ефенди! Не можех да не чуя разговора ви, тъй като седях до мютеселима.
— Толкова далеч, че трябваше да подслушваш!
— Не трябва ли да слушам, когато се говори за подкрепително средство, от което се нуждая и аз?
— И мислиш, че ще ти го дам?
— А кой? Старият хеким ли? Той ще ми предпише мухи.
— Лекарството в малко шишенце ли искаш или в голямо?
— Искаш да кажеш в няколко големи шишета!
— Кога?
— Сега, ако ти е угодно.
— Тогава да побързаме и се приберем вкъщи.
— О, не, ефенди! Там ще ми пречи Мерсинах. Тя не трябва да знае, че имам болна система.
— Но тя би трябвало да го знае, тъй като ти приготвя храната.
— Мерсинах ще изпие лекарството вместо мен. Знам едно място, където този цяр може да се вземе на спокойствие и в безопасност.
— Къде?
— Ефенди, подобно място може да се намери при някой евреин или грък, никога при правоверен. Не си ли забелязал това?
— Хм! Вярно е. Но ще те видят и тогава ще научи целият град, че системата ти не е наред.
— Никой няма да ни види. Този евреин разполага с малка стая, в която дори и луната не може да проникне.
— Ела тогава! Трябва да бъдем предпазливи, да не ни наблюдават.
И така, ново нападение над кесията ми! Впрочем хубаво беше, че опознах агата като мюсюлманин, на когото е забранено виното, но не и лекарството, изстискано от кръвта на гроздето. Ако агата си пийнеше, можеше да ми бъде от полза.
След като прекосихме няколко тесни криволичещи улички, се спряхме пред малка бедна къщичка, чиято врата беше само подпряна. Влезнахме в тъмния коридор и Селим ага плесна с ръце. Веднага се появи гърбав човек с еврейско лице и освети агата.
— Вие ли сте, ваша милост? Боже на Авраама, как се уплаших, когато видях двама души, а не само вас, когото съм свикнал да посрещам с удоволствие и покорност всеки ден.
— Отваряй, старче!
— Да отворя? Какво? Малката или голямата стая?
— Малката!
— Как да съм сигурен, че мъжът, който има честта да дойде с вас в дома ми, няма да се разприказва за някои неща, за които не е позволено да се говори, и после могъщият мютеселим ще ме накаже!
— Може да си сигурен. Отвори или сам ще си отворя!
Старецът помести няколко дъски настрани и зад тях се откри една врата. Тя водеше към малко помещение, чийто под бе покрит с изпокъсани рогозки от лико. Няколко възглавници, пълни с мъх, служеха за сядане.
— Трябва ли да запаля лампата?
— Разбира се!
— Какво ще пожелаят да пийнат господарите?
— Както обикновено.
Пламнаха две огънчета и стопанинът можеше да ме огледа по-добре, защото, бях стоял все зад Селим.
— Хатир и муза — това е някой емир и голям воин! Окачил си е бляскави оръжия и носи мустаци като Йошуа, завоевателя на страната Ханаан. Тогава няма да донеса от простото питие, а от онова, което е заровено в един от ъглите на килера и е за специални хора.
— Какво е то? — попитах.
— Това е вино от Тюрбеди Хайдари, от една област, която
[#1 В името на Мойсей. — Бел. нем. изд.]
никой не знае. Там расте грозде, чиито зърна са като ябълки, а сокът му може да събори зидовете на цял град.
— Донеси едно шише! — заповяда агата.
— Не, ще донесе две делви. Трябва да знаеш, че виното от Тюрбеди Хайдари се съхранява в големи глинени делви и се пие в малки — казах аз.
— Знаеш го? — попита евреинът.
— Често съм пил от него.
— Къде е тази страна?
— Името, което назова, е на град, който се намира в Тербиджан, в Персия. Виното е добро и се надявам, че добре си го съхранил. Колко струва?
— Ти си важен господар и затова ще ти отбия наполовина от цената. Ще платиш трийсет пиастри за една делва.
— Това ли е половин цена? Донеси две делви. Ще го опитам и тогава ще ти кажа колко давам.
Старецът излезе. В един от ъглите до сандъче с тютюн бяха опрени лули. Седнахме и взехме две без връх. Извадих мундщука от чантата си и го завинтих. После взех от тютюна. Беше от добрия персийски.
— Какво е това от другата страна на къщата, Селим ага? — го попитах.
— Дрогерийно магазинче и кафене. Отзад има стаичка за пушене на опиум и винарна за простолюдието. Тук обаче могат да влизат само важни господари — обясни той със самодоволно изражение на лицето.
Мога да кажа, че се зарадвах на виното. То бе червено, гъсто и много силно натурално питие, от което са достатъчни три глътки, за да замаят някой човек, който никога не е пил. Селим обичаше питието на Ной, но бях уверен, че делвата бързо ще го събори.