Рейн-сан: Справедливото клане

6.

Обадих се в „Хонконг Пенинсъла“ от уличен телефон и резервирах стая с изглед към пристанището. Харесвам този хотел, защото заема цяла пряка в коулунския квартал Цим Ша Цуй, има пет отделни входа, множество асансьори и повече вътрешни стълбища, отколкото можеш да преброиш. Трудно място за устройване на засада.

Освен това е един от най-хубавите хотели в Хонконг. Пък и бях преживял доста тежък ден. Малко лукс наред с обичайната доза безопасност не ми се струваше осъдителен.

Можех да си представя какво би казал Хари: „Опитваш се да я впечатлиш, а?“

„Не, само заради безопасността е“ — щях да му отговоря. Но той, естествено, нямаше да ми повярва. Хари ми липсваше и за момент ме обзе мрачно настроение.

Стигнах до хотела по обиколни пътища и се регистрирах. Платих с кредитна карта на името на Тошио Окабе, достатъчно добре установена самоличност, която от време на време използвах точно за такива случаи. Един носач ме придружи до стая 2311 откъм южната страна на новия небостъргач. Както обещаваше управата, оттам се разкриваше изумителна гледка към Хонконг през пристанището.

Избръснах се под душа, после се отпуснах за двайсет минути в огромната вана. Откакто преди две години напуснах Токио, ми се налагаше да отсядам в по-анонимни, евтини хотели, за да се пазя, и проклет да съм, ако не се наслаждавах на стаята с изглед към пристанището в „Пенинсъла“.

Обух си антрацитносив габардинен панталон, фино памучно полуполо в същия цвят и тъмнокафяви велурени обувки, сложих и подходящ колан. После отделих половин час, за да се запозная по-подробно с вътрешния план на хотела — разположението на стълбищата и кои са достъпни без ключ, многобройните охранителни камери, движенията на охраната. Когато реших как ще организирам срещата с Дилайла, така че да съм в безопасност, излязох навън.

Отбих се в едно интернет кафе. В чатрума ме очакваше съобщение от Канезаки. Шестима мъже, отговарящи на описанията на тези, които бях очистил, бяха заминали от Риад за Хонконг преди два дни. Освен това научих, че посолството на Саудитска Арабия в Хонконг участвало в разследването на неотдавнашни смъртни случаи в Хонконг и Макао. А Дилайла беше споменала, че онзи тип, когото подслушала, говорел със саудитски акцент. Явно казваше истината, поне в този случай. Изглежда нападателите ми наистина бяха саудитци. При съществуващите обстоятелства имаше голяма вероятност да са свързани с Белгази, който бе половин алжирец и знаеше арабски. Но не знаех защо. Нито как.

Последната част от съобщението гласеше: