Когато боговете се смеят

— Мисля, че знам как да ти помогна — сериозно изрече Павел. — Имам едно предложение, само че не знам как ще се отнесеш към него. Може…

Прекъсна го телефонът. Павел рязко си дръпна ръката и посегна за слушалката. От яд Светлана чак се изпоти. Как пък можа точно в най-неподходящия момент. Сега ще трябва отново да търси повод да докосне ръката му. Тя се опасяваше, че може и да не й достигне изобретателност — твърде много умствени сили бе хвърлила за последната част от разговора и сега, когато Павел толкова явно започна да се поддава, леко се бе отпуснала, решавайки, че най-трудното е зад гърба й. Светлана се ослуша. Ех, да можеше това да е Оля, която обяснява защо няма да се прибере преди два през нощта. На никой нормален мъж това няма да хареса — дори той да не изпитва никакви подозрения към жена си, такива обаждания будят яд и недоволство. А ядът към жена му и недоволството от нейното поведение би било могъща помощ за осъществяването на замисъла на Светлана. Ах, колко добре би било! Но изглежда, че не е Оля. Да, не е тя. На телефона е майка й, тъщата на Павел. Интересно, как ще обяснява той на майчето липсата на дъщеря й у дома след девет часа вечерта? Между другото може да чуе и какви лъжи е изпяла Олга на своя благоверен за тези среднощни ангажименти. Ах, трябвало да отиде на банкет по случай третата годишнина на някоя си фирма! Не, не на тази, в която работи, а на друга някаква, с която нейната фирма е в тясно сътрудничество. Ами естествено, нито една уважаваща себе си компания не работи в безвъздушно пространство, по различните въпроси тя си сътрудничи с безброй различни фирми, а тези фирми всяка година имат рождени дни. Хем е невъзможно да се провери, хем нямаш основания да не вярваш, хем миризмата на алкохол и приповдигнатото настроение след такива банкети не са подозрителни. Така можеш с години да будалкаш мъжа си и той за нищо няма да се досети. Но днес увереността на Павел в почтеността на неговата съпруга беше само във вреда на Светлана. Щеше да е страшно тъпо той да направи момичето своя любовница и после по цели дни да й хленчи колко е виновен пред Олга. В краен случай тя би могла да му намекне за похожденията на съпругата му, да му разкаже за срещата в магазина. Не, още не е дошло времето за това. Само в най-краен случай.