Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
От тази оргия на невъздържаното потребление му се догади; той се обърна и излезе от хотела. Искаше да седне някъде на миди и местна бира.
15
Единствената лекция, насрочена за девет сутринта в събота, беше върху новото законодателство за групови искове, което се обсъждаше в Конгреса. Темата не беше привлякла много публика. Срещу петте си хиляди долара обаче Клей бе твърдо решен да попие колкото се може повече информация; измежду малцината присъстващи той очевидно беше единственият без махмурлук. Тази сутрин в голямата зала на „Сонеста“ мнозина разнасяха чаши с димящо кафе.
Лекторът беше вашингтонски адвокат и лобист, който от самото начало настрои слушателите против себе си, като разказа два мръсни вица. Публиката се състоеше само от мъже, всичките бели, сякаш докарани от някое университетско общежитие, но въпреки това не бяха в настроение за безвкусни вицове. Презентацията бързо деградира от несръчен опит за хумор в тотална скука. Въпреки това, поне за Клей материята представляваше известен интерес; той не знаеше почти нищо за груповите искове и за него всичко беше ново.
В десет можеше да избира между дискусия за последните развития по случая с „Тънкия Бен“ и презентация от някакъв адвокат, специализиран в отравяния с миниум; втората тема не го интересуваше, затова отиде на дискусията. Този път залата беше препълнена.
„Тънкия Бен“ беше условното название на печално известен препарат за отслабване, предписван на милиони пациенти. Производителят на препарата бе натрупал милиарди и бе на път да покори света, когато внезапно у част от пациентите се появиха усложнения. Главно сърдечни проблеми, за които виновно очевидно бе неговото лекарство. Внезапно изправена пред лавина от съдебни искове, компанията нямаше желание да ходи на съд; тя имаше доста дълбоки джобове и започна да подкупва ищците с огромни обезщетения. През последните три години адвокати по групови искове от всичките петдесет щата се надпреварваха да привличат жертви на „Тънкия Бен“ за свои клиенти.
Зад масата на подиума с лице към публиката бяха седнали четирима адвокати и водещ. Столът до Клей остана свободен до последния момент, когато някакъв дребен, но оперен адвокат се втурна в залата и се тръсна на него. Без да каже дума, той наизвади от куфарчето си бележници, папки с материали от семинара, два мобилни телефона и пейджър и занарежда всичко около себе си. Едва когато командният му пост беше готов, а Клей изтикан максимално встрани, дребосъкът вдигна глава и прошепна:
— Добро утро.
— Добро утро — отвърна неохотно Клей, който не гореше от желание да бъбри с непознати. Хвърли поглед към мобилните комуникации на съседа си и се запита кой нормален човек би се сетил да му звъни в събота в десет сутринта.
— Колко дела водиш? — запита адвокатът, отново шепнешком.
Интересен въпрос, на който Клей се оказа неподготвен да отговори. Току-що бе приключил случая „Тарван“ и се подготвяше за атаката с „Дайлофт“, но истината беше, че точно в момента нямаше нито едно заведено дело. Само дето истината не беше за казване сред тези хора, свикнали да се хвалят и да раздуват успехите си.
— Двайсет-трийсет — отвърна той.
Колегата се намръщи, сякаш отговорът на Клей беше напълно неприемлив, и за няколко минути разговорът напълно замря. Междувременно един от лекторите бе взел думата и залата беше притихнала. Изложението беше посветено на производителя на „Тънкия Бен“. Фирмата имала няколко поделения, всичките до едно печеливши. Курсът на акциите й не бил пострадал след скандала. Напротив, след всяко по-голямо изплатено обезщетение курсът не помръдвал — сигурен знак, че инвеститорите имали доверие във финансовата състоятелност на компанията.
— Това е Патън Френч — прошепна дребосъкът на Клей.
— Кой е той?
— Най-великият адвокат по групови искове в цялата страна. Само за миналата година има триста милиона долара хонорари.
— Ще говори и по време на обяда, нали?
— Същият, гледай да не го изтървеш.
Мистър Френч тъкмо обясняваше с най-досадни подробности как досега на приблизително триста хиляди пострадали от „Тънкия Бен“ били изплатени обезщетения за общо 7,5 милиарда долара. Същевременно с помощта на експерти той бил успял да изчисли, че в страната имало още около стотина хиляди жертви на препарата, за които можело да се получат допълнително между два и три милиарда. Компанията и нейните застрахователи разполагали с предостатъчно пари, за да платят остатъка, така че от присъстващите в залата зависело да издирят останалите случаи и да приберат парите. Това наистина възпламени тълпата.