Приключението на коледния пудинг
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #33
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Стоянова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Приключението на коледния пудинг». Краткое содержание книги:
— Разкажете ни за господин Трефусис, лейди Астуел?
— Левият ръкавел на ризата му е изцапан. Слага твърде много помада на косата си. Как ми се иска мъжете да не си слагаха такива неща! Постоянно цапат калъфите на креслата в гостната.
Казале погледна Поаро. Той направи леко движение с главата си.
— Вечерята завърши. Пиете кафе. Опишете ми сцената.
— Тази вечер кафето е добро. Невинаги е така. Готвачката е доста немарлива с кафето. Лили продължава да гледа през прозореца, а аз не разбирам защо? Сега Рубън влиза в стаята. Изпаднал е в едно от отвратителните си настроения. Избухва и започва да сипе обиди по бедния господин Трефусис. Той посяга към един нож за писма. Онзи големия, с острие като бръснач. Диша тежко. Кокалчетата на пръстите му са напълно побелели. Така силно го притисна към масата, че острието му се изкриви. Държи го така, както би държал кама, ако е решил да намушка някого. Сега двамата излизат заедно. Лили е облякла зелената вечерна рокля. Изглежда толкова красива в зелено. Точно като лилия. Трябва да наредя другата седмица да изперат калъфите.
— Почакайте минутка, лейди Астуел — рече лекарят и се обърна към Поаро: — Мисля, че се добрахме — промърмори. — Това движение с ножа за писма. То я е накарало да заподозре секретаря.
— Нека сега отидем във високата стая — обади се Поаро.
Лекарят кимна и продължи да задава въпросите си, този път с по-висок и решителен тон:
— Късно е. Вие сте във високата стая със съпруга си. Между двама ви избухва ужасен скандал, нали?
Жената отново се размърда неспокойно.
— Да… ужасен… ужасен… Казахме си отвратителни неща. И двамата.
— Сега това няма значение. Вие ясно виждате стаята, завесите са спуснати, лампите са запалени.
— Полилеят не е. Свети само настолната лампа.
— Сега излизате от стаята и пожелавате лека нощ на съпруга си.
— Не, бях твърде ядосана.
— Виждате го за последен път. Много скоро той ще бъде убит. Знаете ли кой го уби, лейди Астуел?
— Да, господин Трефусис.
— Защо мислите така?
— Заради издутината… издутината на завесата.
— Имало е издутина на завесата?
— Да.
— Видяхте ли я?
— Да. Почти я докоснах.
— Имаше ли скрит човек там? Господин Трефусис ли беше?
— Да.
— Откъде знаете?
За пръв път монотонният глас на лейди Астуел се поколеба и тя сякаш загуби увереност:
— Аз… аз… заради ножа за писма.
Поаро и лекарят се спогледаха.
— Не ви разбирам, лейди Астуел? Казвате, че е имало издутина на завесата. Някой се е скрил там, но не сте видели кой, така ли?
— Не.
— Помислили сте си, че е бил господин Трефусис заради начина, по който е държал ножа за писма?
— Да.
— Но господин Трефусис вече си е легнал, нали?
— Да… да… така е. Отиде си в стаята.
— Значи не е могъл да бъде зад завесата, нали?
— Не… не, разбира се, че не. Той не беше там.
— Когато сте влезли при съпруга си, той ви е пожелал лека нощ и е излязъл, нали?
— Да.
— И повече не сте го виждали?
— Не.
Тя се раздвижи и изведнъж започна да се мята и да стене.
— Събужда се — заяви лекарят. — Е, струва ми се, че измъкнахме всичко, което можахме.
Поаро кимна, а лекарят се надвеси над лейди Астуел и тихо зашепна:
— Вие се събуждате. Вие се събуждате. След минута ще отворите очи.
Двамата мъже изчакаха и най-сетне лейди Астуел се изправи на канапето. Втренчи се в тях.
— Да не би да съм задрямала?
— Да, нещо такова — усмихна й се лекарят.
— Някакъв фокус ли ми приложихте? — попита недоверчиво тя.
— Надявам се, че не се чувствате зле?
Лейди Астуел се прозя и каза:
— Чувствам се уморена, напълно изцедена.
Лекарят стана.
— Ще поръчам да ви донесат кафе. Ще ви оставим да си починете.
— Аз… казах ли нещо? — попита дамата, когато те вече бяха стигнали до вратата.
— Нищо толкова важно, мадам — усмихна й се Поаро. — Съобщихте ни, че калъфите на креслата в гостната имат нужда от почистване.
— Така е. Едва ли беше нужно да ме хипнотизирате, за да ме накарате да ви кажа — засмя се весело тя. — Нещо друго?
— Спомняте ли си дали през онази вечер господин Трефусис е пипал нож за разрязване на писма?
— Не си спомням. Може и да го е направил.