Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
— Къща — повторих аз. Сега вече нещата започваха да се конкретизират.
— На улица, където играят деца и има много дървета. Виждам възрастна дама, която минава покрай къщата, и възрастен мъж. С тях върви друг мъж, но по-млад. Може би е техен син. Мисля, че е Тод… Опитвам се да видя добре къщата, да се съсредоточа върху нея…
— Къщата бледожълта ли е?
Кийша Цейлон стисна още по-силно очи.
— Да.
— Боже мой. А капаците на прозорците зелени ли са? Тъмнозелени?
Тя леко наклони глава на една страна, сякаш проверяваше.
— Да.
— А на прозорците има ли сандъчета с цветя? И цветята петунии ли са? Можете ли да кажете? Много е важно.
Ясновидката бавно кимна.
— Да, точно така. Сандъчетата на прозорците са пълни с петунии. Знаете ли тази къща?
— Не, съчиних си всичко.
Кийша Цейлон ядосано отвори очи.
— Шибано копеле.
— Мисля, че приключихме.
— Дължите ми хиляда долара.
Нима очакваше да се хвана пак, след като веднъж вече ме беше преметнала със същия номер?
— Не мисля.
— Платете ми хиляда долара, защото… — Тя трескаво се опитваше да измисли нещо. — Знам и още нещо. Имах друго видение. За дъщеря ви, вашето момиченце. Тя ще бъде в голяма опасност.
— Голяма опасност?
— Да. Намира се в кола. Високо горе. Платете ми и ще ви кажа повече, за да я спасите.
Чух, че навън се тресна вратата на кола.
— И аз имам видение. — Докоснах с пръсти слепоочията си. — Виждам съпругата си, която всеки момент ще влезе през онази врата.
Така и стана. Синтия огледа всекидневната, без да пророни дума.
— Здравей, скъпа — безцеремонно рекох аз. — Помниш ли Кийша Цейлон, най-великата ясновидка в света? Искаше да продаде прозренията си за миналото, затова в последен измъчен опит да измъкне хиляда долара от нас скалъпи видение за бъдещето на Грейс. Опитва се да използва най-големите ни страхове, когато сме в отчаяно положение. — Погледнах ясновидката. — Нали така?
Тя не отговори.
— Какво стана в погребалното бюро? — обърнах се аз към Синтия, а после отново към врачката. — Леля й почина. Избрали сте абсолютно неподходящ момент.
И сетне нещата се развиха мълниеносно.
Синтия сграбчи жената за косите, издърпа я от дивана и я изблъска към външната врата.
Лицето й се зачерви от гняв. Кийша Цейлон беше едра, но Синтия я влачеше, сякаш бе сламена кукла. Без да обръща внимание на писъците и потока от обидни думи, който се лееше от устата й, Синтия отвори вратата и избута измамницата на стъпалата. Кийша Цейлон не успя да запази равновесие, спъна се, претърколи се надолу и полетя с главата напред към моравата.
— Остави ни на мира, лъжлива, алчна кучко! — изкрещя Синтия и тресна вратата. Очите й още бяха обезумели, когато ме погледна, докато си поемаше дъх.
Имах чувството, че изкараха въздуха от белите ми дробове.
23
След церемонията директорът на погребалната агенция ни закара с кадилака си до пристанището на Милфорд, където държеше неголяма моторна лодка. Роли Каръдърс и съпругата му Милисънт взеха Памела в колата си и се присъединиха към нас.
Качихме се в лодката и се отдалечихме на километър и половина от брега, навътре в пролива Лонг Айланд. Когато бях малък, мислех, че е страхотно да живееш в някоя къща на плажа край Бродуей, но след преминаването на урагана Глория през 1985 година промених решението си. Ураганите във Флорида се преживяват трудно, но тези в Кънектикът помниш до края на живота си.
За наш късмет, като се имаше предвид защо бяхме в пролива в онзи ден, ветровете бяха слаби. Директорът на погребалния дом, чийто чар изглеждаше искрен, а не престорен, беше донесъл урната с праха на Тес.
Не разговаряхме много, въпреки че Милисънт направи опит да наруши мълчанието и сложи ръка на рамото на Синтия.
— Тес сполучи с чудесен ден за изпълнение на последното й желание.
Може би ако бе починала от заболяване, това вероятно щеше да бъде някакво успокоение, но когато някой умре от насилствена смърт, е трудно да намериш утеха в нещо.
Синтия се опита да приеме забележката в духа, в който беше предложена. Милисънт и Роли й бяха приятели много преди да се запозная с нея. Те й бяха неофициални леля и чичо и се бяха грижили за нея през годините. Милисънт и майката на Синтия бяха израснали на една улица и въпреки че Патриша била няколко години по-голяма, се бяха сприятелили. След като двете се бяха омъжили, семействата им често са си ходили на гости. Милисънт и Роли имаха възможността да наблюдават как расте Синтия и се интересуваха от живота й след изчезването на нейните близки. Роли беше много по-активен от Милисънт в това отношение.