Призракът на Рембранд
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Призракът на Рембранд». Краткое содержание книги:
По-късно приятелят му Трунг му каза, че тя всъщност изобщо не го харесвала, просто й било приятно да го дразни. Нямаше значение. Той вдиша и усети слабото ухание на дао пхаи, бледопрасковеното цвете на своето детство. Уханието на онова момиче, Кюйен. Толкова отдавна. Но никой не живее вечно. Поне нямаше да се удави. Ло Чан отвори очи и видя мъжа, застанал при носа на кораба с половинметрово мачете в ръка.
Отново усети косата на Кюйен да тежи в ръката му, вдигна нагана, опря дулото в слепоочието си и натисна спусъка без миг колебание.
18.
Най-просто казано, тайфунът е силна тропическа буря с циклонни — или въртеливи — ветрове, които най-често се зараждат в западния Пасифик или в Индийския океан. Над екватора тези ветрове се въртят в посока, обратна на часовниковата стрелка, а под екватора — по часовника. Принципно тайфуните се пораждат от струпването на няколко основни фактора, сред които са необичайно висока температура на водата, висок слой от влажен въздух и спирално завихрени ветрове в област на ниско налягане.
Когато тези области на ниско налягане започнат да се въртят, обикновено по двойки, те бързо охлаждат водата отдолу, защото блокират слънчевото греене и същевременно изтеглят топлината нагоре към по-студените въздушни маси във вид на изпарение. В резултат на всичко това се образува един въртящ се парен двигател, който бързо изчерпва запасите от енергия и тръгва по океана да търси нови, което с терминологията на човешката наука може да се опише така — тропическият циклон може да освободи топлинна енергия от петдесет до двеста трилиона джаула дневно.
За сравнение такова количество енергия за единица време се равнява на енергията, отделена при взривяването на десетмегатонни ядрени бомби през двайсет минути, и е двеста пъти повече от световния дневен капацитет за производство на електрическа енергия. Това обаче не е перфектната буря от филма с Джордж Клуни, не е величествена каскада от огромни вълни и съвършено дигитализирани малки корабчета върху съвременно дигитализиран океан; това е ад на земята, където изтерзаната вода наказва сама себе си и размазва на трески всичко, имало нещастието да се изпречи на вечно изменчивия й и непредсказуем път. Окото — или центърът й — може да достигне триста километра ширина, а по периферията му ветровете се движат със скорост от триста километра в час. Вътре в окото може да възникне гигантско по своя обем възходящо разместване на водни пластове, нещо като лупа, чийто огромен купол се издига до десет-дванайсет метра височина, а водите отдолу се въртят все по-бързо и по-бързо, създавайки невидим водовъртеж, толкова дълбок, че понякога стига до самото дъно. Именно в тази „лупа“ или „приливна вълна“, както я наричат, се съдържа потенциалът на най-страшните разрушения, които тайфунът може да причини.
Придвижвайки се към суша, приливната вълна следва издигащия се релеф на морското дъно, става все по-висока и се движи със скорост над сто и шестдесет километра в час, помита сушата и унищожава всичко по пътя си с жестокост, която може да опустоши катастрофално цяло крайбрежие, а понякога и територията на цяла страна. Хиляди, а понякога и десетки хиляди могат да загинат в рамките на един ден.
Соления Хансън разбра, че са в беда, няма и два часа след като свърнаха зад ъгъла при върха на борнейския полуостров Сабах и поеха през Малайския проток. Барометърът продължаваше да пада, а равномерните вълни към брега се превърнаха в мазно вълнение под кила на „Кралицата“, като тресящи се тлъстини на огромно, набиращо скорост морско чудовище. Вятър нямаше, жегата тежеше мъртвешки, а на хоризонта се събираше гъста сянка, която всмукваше в пастта си малкото останали облачета.
— Проблем ли има? — попита Били Пилгрим, застанал на мостика до Хансън и Ели, който държеше кормилото. Дори в кабината звукът на надигащия се вятър беше като остро електрическо жужене, все едно нахлуващият въздух свиреше на арфа по стоманения такелаж на „Кралицата“.
— Да — отвърна Хансън. — Север-североизток — извика той на Санторо.
Младият мъж кимна и завъртя кормилото. След няколко секунди корабът реагира, обърна се тромаво напреки на вълните, загърбил далечния бряг. Така вълните го удряха по-силно и „Кралицата“ се люлееше на дълги заходи нагоре и надолу по водните възвишения.