Призракът на Рембранд

Както можело да се очаква, германската флота заловила малкия разузнавателен кораб през април 1940-а и не го нарекла никак — замазали с боя името на носа и изтипосали сериен номер на комина. Двигателите му били извадени и заменени с дизелови с мощност от две хиляди конски сили, корабът бил пратен на патрулни мисии, а вместо флага на сардинената компания се веело знамето на нацистката Kreigsmarine.

След войната и под името „Хамерфест“ корабът изкарал дълги години като крайбрежен транспорт, но в края на деветдесетте законовите промени в норвежкото корабоплаване направили употребата му неизгодна, най-вече заради мощните му дизелови двигатели. Така корабът сменил десетина пъти собствениците си, докато накрая не попаднал на пенсиониран канадски зъболекар със страст към кокаина, който го ремонтирал и кръстил „Атропос“ като първия кораб на Хорейшо Хорнблоу от хитовата серия книжлета за младия офицер от английската Кралска флота по време на Наполеоновите войни.

С това кажи-речи се изчерпвали познанията на зъболекаря по мореплаване. Наел кофти екипаж в Сингапур, моряците открили запаса му от кокаин, изчакали да навлязат дълбоко в пасажа Палауан, клъцнали му гърлото и го хвърлили на акулите. Ло Чан не беше казал цялата истина на Гнусния сърфист за събитията, последвали смъртта на глупавия зъболекар.

А истината беше, че не друг, а лично Ло Чан хвърлил зъболекаря на акулите, а после направил същото с партньора си и с другите от екипажа, след като ги напил до безсъзнание. Това станало малко след срещата им с откачения японски моряк на сала. Ло Чан, който беше неграмотен и не особено умен, нямаше представа какво означава печатът върху златното кюлче. Знаеше само, че е злато и че иска да заграби всичко за себе си, без да дели с никого. Пък и не му трябваше екипаж, за да управлява „Атропос“, или „Педанг Емас“, както се казваше вече корабът.

На четири дни от Замбоанга, след като разтовари поредната доставка от млади момичета за тамошните сексклубове, той се връщаше с товар от петстотин бойни петли, откраднати от най-добрия развъдник в областта и натъпкани в бамбукови клетки в трюма. При цена от петстотин до хиляда долара на птица, печалбата му щеше да е огромна. Както казваха, в Борнео и Филипините всяко село имаше три забележителности — пазара, църквата и местната яма за борба с петли. Вонята им лепнеше по целия кораб, вдигаха ужасен шум и цапаха катастрофално, но печалбата оправдаваше тези дребни неприятности.

Единствената тревога на Ло Чан беше за времето. Зъболекарят беше инсталирал скъпо навигационно и метеорологично оборудване на кораба, но Ло Чан не си правеше труда да се занимава с него. Първо, не знаеше как работи, и второ — ако не се броят годините в затвора, беше прекарал целия си съзнателен живот в морето и инстинктивно разбираше кога времето е на път да се промени. Нямаше и облаче в небето, морето беше мъртвешки спокойно, а слънцето напичаше въздуха, изобщо съвсем нормално време за сезона, ако не бяха другите признаци.