Призракът на Рембранд
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Призракът на Рембранд». Краткое содержание книги:
— Ляво или дясно на борд — повтори капитанът, като държеше под око Ели, който се бореше с кормилото в опит да задържи старата госпожа срещу вятъра. — Представи си състезател по американски футбол, който подлага рамо напред да блокира противников играч. Това е дясно на борд, тоест дясната страна. Другото рамо остава по-назад, там ветровете са по-слаби и дъждът не е толкова проливен. Та това е ляво на борд.
Фин сви рамене.
— Не ми изглежда толкова сложно. — Стигнаха върха на поредната вълна и този път Фин се хвана за масата с картите, преди да са се юрнали надолу. Преглътна шумно и стъпи решително на краката си. — Трябва да завием наляво.
— Да, само че ветровете менят посоката си непрекъснато — вметна Били, клатушкайки се до преградната стена отзад.
„Кралицата“ изпъшка и набра височина, заоравайки в поредния хребет. Огромен воден фонтан се изля върху палубата.
— Прав е — мрачно заяви Хансън. — Тайфуните не се подчиняват на никакви правила. Имат си собствен живот.
— С други думи, затънали сме в лайна — обобщи Ели Санторо, стиснал кормилото.
— Не съвсем — възрази Хансън. — Точно затова навлязохме в открито море, където има достатъчно място за маневри. Ще държим бурята под око още час-два, после ще решим.
„Кралица Батавия“ си пробиваше с мъка път в нощта, светът се сви до безкрайна серия от високи вълни, нагоре по врящото, увенчано с пяна лице и надолу по гладкия, грозен гръб — все едно си се качил на влакче в лунапарк и никой не се сеща да го изключи. Скоростта на вятъра се увеличаваше, такелажът звънтеше и плющеше оглушително, така че и да разговарят не можеха.
Макар всички отвори да бяха запечатани, водата намираше начин да се промъкне. Каютата на Фин в задната секция на долната палуба беше наводнена, тоалетната връщаше съдържанието си заради насъбраната в трюма вода. От всеки шев, заварка, тръба и вентилатор капеше вода.
Заедно с барометъра падаше и температурата и въпреки дъждобрана и проядения от молци вълнен пуловер, който Максевъни й бе дал, Фин трепереше от студ.
Най-лошо от всичко беше страховитото раздрусване, когато „Кралицата“ пропадаше във водната бездна след всеки воден хребет, сякаш огромен юмрук блъскаше стария кораб с едничката цел да го направи на трески и да прати всички тях на морското дъно.
Повечето време Фин прекара в каюткомпанията, седеше увесила нос и стомахът й се стягаше болезнено при всеки заход нагоре и надолу по водните стени, като пътник в самолет, който е попаднал в силна турбуленция. Насочваше мислите си към стария кораб, внушаваше му да удържи на натиска, представяше си как стенещият кил се издига с жално скърцане от водата, преди да се стовари обратно в месомелачката й.
Тоши се опита да я изкуши с влажен сандвич, но от мисълта за яйчената салата, която лично беше приготвила по-рано, преди слънчевата светлина да изчезне, сега, в мрака, стомахът й се обръщаше. Беше гладна, мокра и много уплашена, и единственото й желание беше всичко това да свърши, по един или друг начин. Отдавна беше минало полунощ, когато реши, че не може да стои повече сама и тръгна към кабината с щурвала горе с риск някоя вълна да я отнесе в морето.
Хансън беше сменил Ели Санторо на кормилото и освен него Фин завари в кабината единствено Били. Гледката през обливаното от проливен дъжд предно стъкло беше по-страшна и отпреди. Ветровете духаха така ожесточено, че дъждът се изливаше като пелена по стъклото и големите чистачки, прикрепени към горната му част, не вършеха никаква работа. Вълните се блъскаха в носа и в бордовете на „Кралицата“ с гръм като от огромна църковна камбана.
— Не можем да поддържаме този курс още дълго! — изкрещя Хансън да надвика трясъка на бурята, когато Фин влезе в кабината. — Вълните са прекалено големи и прекалено начесто! Ако не обърнем, ще потънем или ще загубим кърмата!
— Ще обърнеш кораба с бимса напред? — възкликна ужасен Били и челюстта му увисна.
— Нямам избор! — отсече Хансън. — Повече не можем да продължаваме така! Хванете се за нещо! — И завъртя кормилото докрай наляво.
— Какво означава с бимса напред? — извика Фин, стресната от внезапното решение и реакцията на Били.
Били отвори уста, но преди да е отговорил, Фин отхвръкна назад и се строполи в другия край на малката кабина, а корабът се люшна в остър слаломиращ завой, пропадайки по склона на гигантска вълна, която запълни нощното небе от хоризонт до хоризонт. Немислимо голямата вълна право пред тях надвисна като свит юмрук и тонове ослепителни пръски се разлетяха от тъмните кокалчета на побеснялата вода.