Призракът на Рембранд
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Призракът на Рембранд». Краткое содержание книги:
„Кралица Батавия“ се хвърли по новия склон като сърфист, който се опитва да стигне по-дълбока вода. Яхнала хребета, „Кралицата“ започна да завива, а после се хлъзна назад. И преди Фин да се е надигнала от пода, хребетът на вълната се стовари върху палубата на „Кралицата“, разби вратите и порой от леденостудена вода щурмува кабинката. Отля се почти веднага, а Фин остана да лежи кашляща и давеща се на дъските и да плюе солена вода.
Незнайно как Хансън се беше задържал на кормилото, успя да завърти кораба с кърма към побеснелия вятър и „Кралицата“ побягна, гонена по петите от бурята. Корабът се беше отказал от борбата и се носеше като изкоренено дърво по врящата водна повърхност. Но поне лашкането беше станало почти поносимо, за разлика отпреди.
— С бимса напред означава да обърнеш кораба странично на вълните. Понякога е доста рисковано! — отговори със закъснение на въпроса й Хансън, все така зает да се бори с кормилото.
Фин се разсмя уморено, после се закашля пак, но успя да се изправи на крака с помощта на Били.
— Да беше казал по-рано!
Летяха напред, тласкани от ветровете, без да се противопоставят повече на безумната сила, задвижваща големия циклон. Бурята се движеше напред с равномерно нарастваща скорост, настигаше очукания стар кораб, заливаше го и го изплюваше отново, а периферията и окото ги гонеха по петите като ненаситна паст.
„Кралица Батавия“ летеше през поглъщащия я мрак сред какофония, дошла от ада. Прииждащите вълни я издигаха високо, после я всмукваха надолу, прехвърляха бордовете й и я наказваха жестоко. Фин седеше сгушена на мостика, мокра до кости и с вцепенен мозък, гледаше как небето просветлява и се чудеше как е съумяла за толкова кратко време да стигне от скучната и сравнително цивилизована атмосфера на лондонската аукционна къща до центъра на яростен тайфун в Тихия океан.
Замисли се за Кълъмбъс, за дома и за детството си, и се запита дали опасността не я е дебнела още от момента, в който напусна Охайо. Но най-вече се питаше дали няма да умре тук, погълната от едно жестоко и немилостиво море.
Чу се ужасен звук, като от изстрел на карабина, и Фин изпищя. Ревът на бурята погълна звука, а поредната вълна блъсна кораба отстрани и отнесе раздробените останки на старата спасителна лодка, висяла допреди миг на спускателните си кранове току зад мостика.
Наближаваше шест часът, зазоряваше се бързо, „Кралицата“ беше съвсем близо до периферията на тайфуна, а морето окончателно се бе разделило с всякакъв здрав разум. Вълни се разбиваха една в друга и изхвърляха завихрени фонтани срещу пелените от проливен дъжд. През предното стъкло на мостика не се виждаше нищо и те плаваха слепешката през ужасната буря.
Зората най-после се пукна, дива и яростна, небето и океанът се срещнаха в ужасяваща, неспокойна линия. Вълни заливаха непрестанно „Кралицата“, появи се и странна, влажна мъгла на парцали, водни пръски и дъжд се сливаха в брулена от ветровете мъгла, която се блъскаше в кораба със стотина мили в час. Радиоантената и кабелите на макарите и хаспелите отдавна се бяха скъсали като пренавити струни на китара. По някое време на Фин й се стори, че различава и друг кораб, яхнал бурята като техния, но преди да го покаже на Хансън и Били, той се скри в парцаливата мъгла.
А после дъждът спря изведнъж и последвалата тишина беше по-страшна и от бурята. Подмятаха ги разпенени вълни, но точно над тях имаше слънце и синьо небе.
— Окото!
Фин зяпна. Наоколо им се издигаше стената на периферията. А после вратата се отвори рязко и Ели Санторо нахлу със залитане в кабината с полепнала по челото коса.
— Какво? — изрева Хансън, чиято борба с кормилото не спираше и за миг.
— Идвам от навигационното! Дъното под нас се издига!
— Колко?
— В момента сме на осемдесет клафтера.
— Следи постоянно показанията — нареди Хансън. — И ме уведоми, ако дълбочината намалее още.
— Шантава работа! — Санторо се обърна и излезе.
— Какво беше всичко това? — попита Били.
— Намираме се насред море Сулу. Дъното трябва да е далеч под нас. Осемдесет клафтера! Чисто безумие! Сто и петдесет метра дълбочина под кила. Плитчина или остров в средата на нищото.
— И на картите няма нищо, така ли? — попита Били.
— Карти! — изрева Хансън. — Какви карти? Нямам дори приблизителна представа къде сме.
— Джипиес? — подвикна Били.