Призракът на Рембранд
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Призракът на Рембранд». Краткое содержание книги:
Застанал в малката навигационна кабина до луксозния палубен навес, Ло Чан беше оставил и двете врати отворени, но от течение нямаше и помен. То и вятър нямаше никакъв, само онова странно, потискащо усещане и тежкия, почти нацупен пулс на океана. И цветът не беше както трябва — водата имаше някаква сива, почти сребриста отсянка, която приглушаваше зеленото и внушаваше мисли за вкуса, който би останал в устата ти, ако близнеш секретната топка на врата. Озон, така май му викаха. Ло Чан се наведе и духна в една от старомодните звукови тръби до щурвала.
— Кам Дао! — извика той на виетнамското момиче, чието лице беше нарязано с нож от разбеснял се клиент в един от публичните домове на Чай Куин Ма — онзи в голямата къща зад рибния пазар, „Пуки Румах“. Момичето вече не ставаше за пред клиентите, но обичаше да готви, а Ло Чан обичаше да яде. — Трунг нгуйен! — заръча той.
Кльощавото дребно създание правеше великолепно айскафе, а по тъмно и след дълъг преход в морето Ло Чан се случваше да я използва и по предназначение, с което виетнамката също се справяше задоволително — истински подвиг предвид факта, че настоящият й клиент тежеше близо двеста килограма.
Ло Чан надникна през лявата врата на кабината. Над парапета се виждаше бреговата линия, неясна сива сянка на десетина километра от кораба. Обикновено се приближаваше повече до брега, използвайки познати ориентири, но сега беше в района на рифовете Торонгохок и дори с плиткогазещ кораб като този подобно начинание носеше своите рискове.
Кам Дао се появи на мостика с любимата му чаша за кафе. Поклони се леко и му я подаде. Той я пое с месестите пръсти на едната си ръка, а другата не свали от кормилото. Отпи голяма глътка от силното кафе с подсладено кондензирано мляко и въздъхна доволно.
— Донеси ми обяд — нареди сопнато той. — Малко пхо и една чиния от онова мук зао тап кам, което правиш толкова добре. — Говореше виетнамски свободно. Макар и с китайски произход, Ло Чан беше роден във Виетнам. Кльощаво сираче в Ханой през военните години, впоследствие той беше забогатял и надебелял, спечелвайки си славата на човек, който може да ти набави всичко, от автомати АК-47 и руски гранатомети за северните бандити и наркопласьори до гей проститутки и брошури за секстуристите.
Известен беше и с охотното изпълнение на мокри поръчки, прекарал беше и доста години като бияч на Пета оранжева бригада на Труонг Ван Кам. След ареста и екзекуцията на шефа на бандата през 2004-та, Ло Чан избяга от страната и след време се установи в Кампонг Сугут, където подхвана процъфтяващия си бизнес в попрището на проституцията и контрабандата. Съвсем по китайски, той гледаше философски на тези промени — животът предлагаше богато разнообразие от трагедии и възможности. Номерът беше да превръщаш трагедиите във възможности и да мислиш за миналото колкото се може по-рядко.
Остров Джампонгонг се появи право напред в далечината и на Ло Чан му се наложи да вземе решение. Бръкна в джобчето на огромната си бяла риза, извади метална табакера с „Неос Пасифик Сигарилос“ и запали една с платинената запалка „Дънхил“, останала му от злощастния канадски зъболекар. Бяла пяна се появи по браздите, които носът на кораба ореше по водата. Отдалеч Джампонгонг приличаше на съвършен тропически рай от рекламна брошура. Кокосови палми опасваха бели пясъчни плажове, зад тях се редяха гори, възвишения и гъста джунгла, и всичко това се катереше към знойно зелен планински връх с обвито в рехава мъгла било. Типичен остров в море Сулу. Адски романтична гледка в туристическите брошури за идиоти като канадския зъболекар.
Проблемът беше в рифовете и плитчините, които опасваха острова в широка ивица. По-навътре обаче, между Джампонгонг и Киналубатан Пойнт на материка имаше канал, широк един километър и дълбок в средата поне осем клафтера или близо дванайсет метра повече от газенето на „Педанг Емас“. От двете страни на дълбоката средна ивица имаше наноси и подводни скали, които стърчаха като зъби на гигантски хищник току под повърхността, изцяло скрити от погледа в дни като днешния, когато слънцето се отразяваше ослепително във водата, и които можеха да разпорят търбуха на малкия кораб така, както ножът беше изкормил покойния зъболекар и също толкова покойния партньор на Ло Чан. Ако поемеше по канала, след половин ден щеше да е в Кампонг Сугут; не поемеше ли по канала, рискуваше да остане в открито море при евентуална буря, плюс половин ден загубено време.