Призракът на Рембранд
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Призракът на Рембранд». Краткое содержание книги:
— Настройка към сателит в такова време? Абсурд! — изръмжа Хансън, залепнал на кормилото.
— Трябва да облека нещо сухо! — извика Фин. Ясно й беше, че само се пречка в краката на капитана, като стои тук. По-добре да се хване на работа, да приготви нещо за ядене например.
Довлече се до вратата, вдигна подгизналия дъждобран над главата си и се гмурна в бурята навън. Като мълвеше молитви наум, тя се смъкна до главната палуба, изчака „Кралицата“ да се спусне по склона на поредната вълна и в краткия миг преди да поеме нагоре притича и се метна през входа на главния коридор. След минутка се довлече до малката си каюта.
Свали мокрите си дрехи и навлече последните си сухи дънки и един от дебелите, вмирисани на тютюн за лула пуловери на Максевъни. Обу сухи чорапи, пъхна крака в гумените ботуши и тръгна към кухнята.
Тоши, готвачът, и Базуки, огромният самоански стюард, пълнеха малки термоси с гореща супа, направена от бульони на кубчета и нагрята с електрически чайник вода. И дребният японски готвач, и грамадният му помощник като че ли се чувстваха добре в люлеещата се кухня и не обръщаха внимание на данданията, вдигана от удрящите се едни в други тигани и тенджери, които висяха на куки от тавана, нито на петнайсетсантиметровия воден слой, който се плискаше в краката им.
Тоши връчи на Фин един от термосите заедно с четири метални чаши с дръжки, нанизани на разтегателно въже, което увеси на врата й. Измъкна огромен шоколад от едно чекмедже и го пъхна със заговорническо намигване в джоба на дъждобрана й, дръпна ципа на джоба, за да не изпадне лакомството, после се ухили.
Фин направи опит да му върне усмивката, целуна и двамата по бузата, после тръгна обратно към бурята.
Примижала срещу гъстите пръски, които вятърът въртеше и набиваше наоколо й, Фин пресече палубата към стълбата на мостика и тръгна нагоре, стиснала под мишница термоса, докато металните чаши дрънчаха на врата й под напора на вятъра. Беше на последното стъпало, когато се чу невъобразим звук на разкъсващ се метал като страховито скърцане на огромни драконови зъби. Драконът удари с опашка и корабът се люшна като при земетресение, веднъж и още веднъж.
Ужасният стържещ звук се разнесе отново, разтърси целия корпус, „Кралицата“ се килна, простена жално, подскочи и полегна на хълбок. Термосът със супата излетя от ръцете на Фин, ботушите й се хлъзнаха по мокрия метал на стъпалата и гигантската вълна, заливаща заседналия кораб, я отхвърли назад във въздуха. Размахала трескаво ръце, Фин зърна за миг наклонения ръждив кил на „Кралицата“, после падна в морето. Тежестта на ботушите и мощният прибой я теглеха неумолимо надолу към жестокия и немилостив търбух на океана.
19.
На следващата сутрин Фин се събуди от сън без сънища и дълбок като смъртта. Тайфунът беше отминал, небето беше сияйно синьо, с високи бели облачета като парцали от разкъсано платно и ранно слънце като лъскава жълтица. Фин изпълзя малко по-нагоре по широкия бял плаж. Тежките й гумени ботуши бяха изчезнали, навярно още с първата вълна, която я помете от палубата на „Кралица Батавия“. Фин обърна глава и остра болка проряза врата й.
Опипа с пръсти мястото и откри дълга треска, забила се дълбоко в шията й отстрани, под долната челюст. Издърпа я с бързо движение и едва не припадна от болка. Ръбовете на треската бяха остри и разръфани, по шията й се стичаше кръв. Усети соления й вкус в устата си и разбра, че треската е проникнала в гърлото й, макар раната да не изглеждаше твърде тежка. Поне не би била, ако наблизо имаше болница. Но на този остров? Каква рана минаваше за тежка тук, където и обикновено порязване можеше да те убие? Нямаше аптеки. Фин стисна очи и направи опит да проясни мислите си. Не помнеше кога треската се е забила във врата й. Всъщност не помнеше нищо след внезапния си сблъсък с вълната.
Закашля се, изплю малко кръв и бавно се изправи на крака. Огледа се. Бурята беше отминала, но в пясъка все още се разбиваха тежки вълни. Облаците препускаха по синьото небе, а силният вятър люлееше палмовите дървета по брега.
Фин се обърна и погледна към морето. Прибоят се търкаляше гневно, вълните прииждаха една след друга, тъмни и тежки с отминаването на бурята. От „Кралицата“ нямаше и помен — никъде не се виждаше заседнал върху незнайна плитчина или риф кораб.
Ураганът си беше отишъл, изчезнала беше и „Кралица Батавия“, но сувенири от присъствието й бяха пръснати по плажа и в двете посоки — сандъци от трюма, някои смазани, други непокътнати, дървени отломки от спасителните лодки, разпарцаливени останки от надуваема лодка, продоволствие от кухнята.