Евангелието на Луцифер

— Доста заплетено — беше отбелязал Хилтс.

— Заплетено, но пасва — беше отвърнал Симпсън, отхапвайки от хлебчето, намазано с прясно избито масло и пастет от гъши дроб. — Музеят „Уилкокс“ е посветен изцяло на гръко-римското антично изкуство и притежава една от най-забележителните колекции от римски монети и медальони. Също като монетата, която намерихте у Педраци.

Дево-Деверо с години живял, без да се набива в очи в университета, но според Вергадора продължил с проучванията си, като поддържал връзките си с института в Йерусалим. Според Вергадора, потвърдено и от Симпсън, зад фасадата на института по библейска археология се криело нещо повече; открай време той бил очите и ушите на Ватикана в една хронично размирна част на света.

Според неофициалната информация от приятелите му в Мосад Вергадора разбрал за новата самоличност на Дево. Проследявайки тази информация, според разказа на Симпсън, Вергадора на свой ред разбрал, че едновремешният ватикански археолог е направил откритие с изключителна религиозна и археологическа стойност: така наречените Евангелия на Луцифер, написани от самия Христос след разпъването на кръста. Евангелията, известни още като Изповедта на Христос, разказвали как в Гетсиманската градина мястото на Христос било заето от брат му Яков, който сетне бил „предаден“ от Юда на римските войници, нямащи си представа как изглежда в действителност Христос. Той с помощта на неколцина наскоро покръстени римляни бил заминал тайно нейде в Либийската пустиня, където живял дълго като монах отшелник. Митът за него с годините се преплел с тези за Изгубения легион, Зерзура и така наречените арийски пазители — синеоките и русокоси Рицари на свети Себастиан. Разбира се, всичко това напълно противоречало и поставяло под съмнение догмите, върху които са изградени католическата църква и християнството. Още по-странното е, че изглежда Дево-Деверо бил направил откритието си в Съединените щати. Според него евангелията са били пренесени от първите изследователи на тамплиерите навътре в централните щати на Америка, много вероятно заедно с най-голямото от всички съкровища — мощите на Исус. Мит или истина, не можеше да се отрече значимостта на тази история.

Откритието на Дево-Деверо довело до уговорка за среща, но на неутрална територия. Някогашният историк на Ватикана знаел, че неговата информация и доказателствата са колкото безценни, толкова и опасни. Срещата щяла да се състои в Насау, на Бахамите, удобно място и за двете страни, на борда на френския пътнически лайнер „Ил дьо Франс“, днес преименуван на „Акоста Стар“. Човекът, с когото щял да се срещне, бил учен на име епископ Аугустус Принчипе от Папския институт по библейски изследвания в Рим. За беда, наскоро, след като отплавали от Бахамските острови с Дево-Деверо на борда, на кораба избухнал пожар и той потънал. Бившият свещеник и епископ Принчипе загинали и тайната на Евангелието на Луцифер била изгубена. Първо Вергадора, а след това Симпсън успели да проверят голите факти и установили, че са верни. Наистина е имало оживена трикратно кодирана кореспонденция между института в Ерусалим и секретариата на Ватикана, а мъжът, известен в Лорънс, Канзас, като Питър Деверо е потънал заедно с „Акоста Стар“ някъде в Карибско море на 8 септември, четвъртък, в 23:22 часа.