Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
— Ако мога да изкажа едно предположение… Мъжете определено бяха войници. Мисля, че се отишли при мишената, за да му съобщят за загиналите му братя, в знак на внимание.
— Значи смяташ, че ще зарежат тази работа?
— Мисля, че ще съобщят на началството си какво се е случило тази вечер и то ще вземе решение да я зарежат.
— Да, военните най-вероятно ще постъпят по този начин. Липсва очевидна заплаха за националната сигурност. Дори да искат да стигнат до дъното на тази история, заповедта ще гласи да зарежат всичко. Хорхе, това е добре. Много добре.
— Благодаря, генерале. Може ли да попитам за какво става дума?
Генерал Еспиноза се изсмя.
— Дори да бяхме сами у дома, нямаше да мога да ти кажа. Съжалявам. Само ще спомена, че след няколко дни ще бъде обявен един съюз, който завинаги ще промени световното съотношение на силите. И ако съм прав за намереното от теб, ти също ще имаш принос за неговия успех. Аз те изпратих да уловиш дива гъска, а може да се окаже, че си намерил златно яйце.
Баща му не беше от хората, които използват подобни метафори, и Хорхе прие това като израз на задоволството му. Като всеки добър син той изпитваше особена гордост, ако успееше да достави радост на своя баща.
— Погрижете се за вашия ранен — продължи генералът — и бъдете готови да тръгнете. Не съм сигурен дали ще се върнете у дома, или ще трябва да изпълните друга задача. Зависи какво ще научим от копието. — Той направи пауза, за да придаде тежест на следващите си думи. — Сине, гордея се с теб.
— Благодаря ти, татко. Винаги съм искал да се гордееш с мен.
Еспиноза затвори. Не възнамеряваше да стои и да чака заповеди. Не беше сигурен какво са научили американците от възрастния човек, но не бе изключено да се появят на частния му остров.
Кабрило винаги беше смятал, че ако вложиш достатъчно пари в даден проблем, той ще бъде решен. Спускането до дъното на шахтата със съкровището нямаше да е по-различно.
С Макс останаха два часа в гората и гледаха огъня, който изпепели малката къща на Джеймс Рониш до основи. Изчакаха достатъчно, за да са сигурни, че аржентинците са напуснали района. От къщата не беше останало нищо, като се изключат рухналият комин и тлеещите купчинки пепел, които избухваха и съскаха под дъждовните капки. В знак на последна любезност аржентинците бяха стреляли в гумите на джипа им и това принуди Хуан и Макс да се върнат в хотела по джанти.
Първо трябваше да срежат гумите, за да намерят куршумите. Не искаха гумаджията да се обади в полицията и да съобщи за случилото се. Строшиха и един от фаровете и надраскаха лъскавата боя. Разчитаха, че повредената кола няма да привлече толкова внимание след новината за пожара. Щеше да мине за поредната жертва на вандализъм.
Точно това внимание към всички подробности, дори и най-дребните, осигуряваше успеха на Корпорацията.
На следващата сутрин Макс отиде да намери сервиз, за да оправят джипа, а Хуан организира видеоконференция със своя мозъчен тръст. Когато обясни на Марк и Ерик, че няма друг избор, освен да се гмурне в шахтата със съкровището, те изглеждаха готови да скочат от „Орегон“ и да стигнат с плуване до острова.
— Въпросът ми е следният: как да го направя. Как да повторя онова, което само братята Рониш са успели да постигнат в навечерието на Втората световна война?
— Прегледа ли книжата, които намерихме в „Летящият холандец“? — попита Ерик. Хуан ги беше заварил да закусват. Над рамото на Стоун Марк Мърфи похапваше банан. — Възможно е да са оставили указания в тях.
— Хвърлих набързо едно око. Въпреки защитата, хартията е в доста лошо състояние. Не знам дали ще успея да извлека нещо, затова искам вие да ми кажете какво мислите. Шахтата е проваляла доста опити. Според вас какво са измислили братята?
Марк преглътна хапката си и каза:
— Знаем, че първият им опит завършва катастрофално. Така че очевидно един от тях е научил нещо по време на войната, което му е дало нужния отговор.
— Кой?
— Съмнявам се, че е пилотът. Той е бил наблюдател на цепелин. Не мога да си представя, че тази работа го е вдъхновявала особено.
— Значи остават морският пехотинец и армейският рейнджър — подхвърли Хуан.
Марк се наведе към камерата:
— Виж, това е инженерен проблем. Хидродинамика и тем подобни. Морските пехотинци са били изправени пред доста сложни капани, докато са си пробивали път към Япония. Моето предположение е, че е видял нещо направено от японците и си е помислил, че Пиер Деверо пръв го е измислил.