Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Да — каза Миранда. — Наистина на сигурно място.
Елиа кимна, притвори очи и по бузата й се търкулна сълза.
— Влязохте наистина впечатляващо — обърна се Галайн към Миранда.
— Заради змиите — намръщи се Миранда.
— Змиехората? — Очите на Галайн се свиха.
Миранда кимна.
— Ще потеглим веднага щом момчетата се събудят и хапнат — каза той. — Сега поспете.
Галайн и Алтал носеха момчетата на раменете си, Елиа и Миранда крачеха до тях. Миранда знаеше, че не се придвижват достатъчно бързо, но мълчеше заради Елиа — самата тя отдавна знаеше, че животът, прекаран в лесовете, придава на елфите неестествената бързина, с която се движеха през гъсталака.
Почиваха само за малко, колкото да похапнат сушено месо и плодове. Около час преди свечеряване спряха.
Алтал запали огън, а Галайн отиде на лов и скоро се върна с два заека. Опекоха ги и никой не си легна гладен.
Рано сутринта тръгнаха отново. По обед срещнаха ловци. Разговорът между тях и Галайн и Алтал беше неразбираем за Елиа, която не познаваше тънкостите на елфското общуване, а и Миранда пропусна голяма част от казаното.
Късно следобед стигнаха огромна поляна. Елиа спря и зяпна от учудване. Дори Миранда бе впечатлена.
Пред тях се издигаше град от дървета. Имаше пънове и крехки малки фиданки, и могъщи дъбове, които подпираха небето. Гъста покривка от листа образуваше масивен покрив над стволовете. Тъмнозеленото на горския купол тук-там бе бродирано в различни тонове — някои златисти, други бели, трети искрящи с изумрудена или синя светлина. Мек блясък ограничаваше полезрението и като че ли вълшебна омара обгръщаше всичко.
— Елвандар — каза Галайн.
Тръгнаха към дърветата и Миранда забеляза движещи се фигури. Работници се трудеха, обработваха кожи, ковяха в ковачници и дълбаеха дървени съдове. Други оглаждаха лъкове, дялаха камъни или приготвяха храна. Но характерът на тези дейности не се отразяваше върху цялостния облик на града. Елвандар може би беше най-магическото място на света. Меки звуци, а не шумът на работниците, изпълваха въздуха и гласовете бяха по-скоро музикални, отколкото груби и остри.
Стигнаха до едно гигантско дърво и Миранда видя, че в огромния дънер са изсечени стълби.
— Ако се страхуваш от височината, кажи ни сега.
Миранда погледна Галайн и видя, че той ги гледа внимателно. Не каза нищо, само поклати отрицателно глава и тръгна след елфа.
Някои от по-големите клони бяха изсечени отгоре така, че се образуваха тесни пътеки, по които елфите се придвижваха от дърво на дърво. Имаше и много хралупи — там бяха жилищата на елфите.
Елфите ги поздравяваха с усмивки, а някои направо бяха очаровани от момчетата близнаци. Повечето бяха облечени в кожа, кафява или зелена на цвят, други носеха меки роби, украсени със скъпоценни камъни или мъниста. Всички бяха високи — някои светлокоси, други с тъмни коси като Миранда.
Имаше и елфи с брони, набедреници и ръкавици от кован метал. Носеха и златни огърлици, украсени със скъпоценни камъни. Те гледаха двете жени любопитно, но не и дружелюбно.
— Гламределите все още не са свикнали с Елвандар — каза Алтал. — Е, все пак живеят с нас отскоро.
— Колко отскоро? — попита Миранда.
— Последните двама, които дойдоха, са тук по-малко от трийсет години.
— Доста дълго гостуване — подсмихна се Миранда.
Галайн се засмя, като показа, че разбира хумора й. Тя не бе сигурна, че Алтал споделя неговото отношение.
В основата на широк клон беше прикрепена платформа и от нея нагоре се издигаше стълба от дърво и въжета. По нея двамата елфи заведоха Миранда и Елиа до друга, по-обширна платформа и по широк висящ път ги изведоха до цяла група изкуствени площадки, малки пазарища и места за срещи. Накрая стигнаха до грамаден висящ площад, издигнат в самото сърце на Елвандар.
Галайн ги поведе към центъра, спря пред седналите там и се поклони. После каза:
— Кралицата на Елвандар и лорд Томас.
Кралицата правеше силно впечатление — царствена жена със златисточервена коса и очи като бледосин ледник. На възраст стотици години, тя приличаше повече на човек в първата си младост с гладкото си лице и стройното си тяло. Чертите й бяха деликатно изваяни, но в същото време излъчваха сила.
Мъжът до нея беше още по-впечатляващ, защото не приличаше нито на човек, нито на елф. Близо два метра висок, той имаше яки рамене и широки гърди, но без да изглежда груб. Очите му бяха дори по-бледи от тези на съпругата му, а косата му беше като слънце. Чертите му бяха човешки: широко чело и прав нос, пълни, но не меки устни. Но като че ли нещо ги бе променило, като беше хвърлило върху тях сянката на извънземното. Беше прекалено царствен, за да е красив, но като се усмихнеше, лицето му придобиваше детински чар.