Лъвовете на Ал-Расан
- Автор: Кай Гай Гавриел
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъвовете на Ал-Расан». Краткое содержание книги:
Тя отново заби стрелата в него, този път в другия крак.
— Мили Джад! — извика той. — Миранда, престани!
— Кажи ми истината! Какво още?
Той си пое дъх.
— Познах коня на Фернан по цвиленето, преди да си тръгнат. И много добре знаеха къде да търсят ножа в ботуша ми. Освен това пипаха много нежно, докато ме връзваха. И изобщо, цялата работа беше съсредоточена твърде грижливо около потока, за да е случайно нападение. Сигурно Диего ме е видял и е разбрал откъде ще дойда. Това стига ли ти, Миранда? Мога ли сега да стана? И да те целуна?
— Да. Всъщност не. Може би по-късно — каза жена му. — Имаш ли някаква представа колко съм бясна, Родриго?
Вързан и окървавен, Родриго Белмонте отвърна, без да си криви душата:
— Представям си.
Сигурно изглеждаше много нелепо, защото жена му за пръв път се подсмихна, но бързо се овладя.
— Безотговорно копеле! Нападнаха ни въоръжени мъже. Ти ме остави сама, с деца и ратаи, които от трийсет години не стават за нищо!
— Не е така — възрази той. — Искрено съжалявам, че са те изплашили, вярвай ми. Не мислех, че дори Гарсия де Рада е способен на такава глупост. Но наистина бях сигурен, че момчетата ще се справят, каквото и да се случи. Вече ти го казах.
— Вече ти го казах! — повтори тя насмешливо. — Каква загриженост!
— Ако момчетата имат намерение да поемат по моя път, ще трябва да се научат да се справят с подобни неща, Миранда. Помисли си само, те ще бъдат белязани като мои синове в мига, в който постъпят във войската, независимо дали ще е в моя отряд, или в някой друг. Ще ги преследват, ще ги предизвикват. И аз не мога да направя нищо, освен да ги подготвя да се справят с тези предизвикателства. Освен ако не искаш и двамата да станат духовници?
— Двайсет и четирима въоръжени конници, Родриго! А ако Диего не ги беше видял?
Родриго мълчеше. Истината беше, че откакто разбра в Естерен за нападението над имението, през цялото време го измъчваха кошмари. Не искаше да й го казва, но Миранда сигурно го прочете по изражението му, защото захвърли стрелата и коленичи до него.
— Разбирам — промълви тя. — И ти си се уплашил. Добре, ще приемем, че е наполовина грешка, наполовина изпитание за момчетата. Ще го преживея някак.
— Аз не съм сигурен, че бих могъл — призна той. — Ако се беше случило нещо…
— Точно затова го застрелях. Знаех, че ти не би го направил. Разбирам, че не е много достойно, но когато един мъж е способен на това, което направи той… Той нямаше да спре дотук, Родриго. Щеше да се върне. По-добре аз да го убия, отколкото ти, след като вече се е случило най-лошото с нас.
Той кимна. Това му се удаде трудно, както беше вързан. Тя не направи никакъв опит да го освободи.
— Съжалявам, че е трябвало да убиеш човек.
Миранда сви рамене.
— Като знам какъв беше човекът, оказа се по-лесно, отколкото предполагах. Момчетата също трябваше да убиват.
— В света, в който растат, това е неизбежно.
— Бих предпочела да не е толкова скоро, Родриго.
Той не каза нищо. Миранда продължаваше да го гледа, без да прави опит да го развърже.
— Кралят те нарече „слаба жена“.
— И ти се съгласи? — подсмихна се тя.
— Не съм. Казах им да се молят за мене, защото си отивам у дома да ти обясня какво се е случило.
— Чухме вече. Пратил си куриер, та да имам време да се успокоя, предполагам.
Той изкриви устни.
— Това явно не е свършило работа. Развържи ме, Миранда. Схванах се и и двата ми крака кървят.
Тя не помръдна.
— Две години в изгнание? Мисля, че можеше да бъде и по-зле. Къде ще отидеш?
— Трябва ли да обсъждаме тези неща така?
— На мене ми е добре. Е, Родриго, къде ще идеш?
Родриго въздъхна.
— Във всеки случай не в Халоня, а и в Руенда едва ли ще ми се зарадват. Мога да изведа дружината от полуострова, във Фериерес или Батиара, но няма да го направя. Тук може работите да се променят и не искам да съм далеч. Остава ми да тръгна на юг. Пак в Ал-Расан.
— По-точно?
Изглежда, лежеше върху някакъв камък, който се забиваше в кръста му.
— В Рагоса, предполагам. На цар Бадир можем да сме му от полза. Той е притиснат между Картада и Халоня, от юг го тормозят разбойниците. Можем да припечелим добре.