Лъвовете на Ал-Расан

Свещениците нямаше откъде да знаят, та да кажат на Инес, че младият мъж, за когото се омъжваше, е надарен с рядък ум и честолюбие, с ненаситна чувственост и такава търпимост по въпросите на светата вяра, че спокойно би могъл да бъде и неверник.

Сякаш в отговор на тези мисли на вратата се появи кралят с още влажна коса. Поредното потвърждение на правотата й — кой уважаващ себе си мъж се къпеше толкова често? Дори и в родината на ашаритите, на изток, не го правеха. Тези ритуали, целящи да угодят на тялото, бяха характерни само за изнежените дворове в Ал-Расан, дотолкова лишени от чувство за приличие, че не съблюдаваха дори аскетичните правила на собствената си вяра.

„Прекалено дълго е бил в дворовете на юг — за стотен път си помисли кралица Инес, — и то в такъв период от живота си, когато е бил млад и впечатлителен.“ Тя погледна съпруга си с крайчеца на окото си — не искаше да го насърчава, изразявайки открито възхищението си. Мъжът на прага й беше много хубав, никой не би могъл да го отрече. Висок, добре сложен, с волева челюст. Косата му беше започнала да побелява рано, но мустаците му още бяха черни и по нищо не личеше силата му на воин и държавник да е намаляла.

Същото се отнасяше и за други, по-интимни области.

С учтив, но властен жест кралят освободи прислужниците и робините, както и двамата стражи на вратата. Изчака всички да излязат и пристъпи усмихнат по новия килим към ниското й кресло. Тя добре познаваше тази усмивка.

— Ела, съпруго моя — каза той. — Събитията от тази сутрин ми отвориха апетит за любов.

Инес избягваше да срещне погледа му. Отдавна беше разбрала, че почти всичко му отваря апетит за любов. Тя стисна пред гърдите си слънчевия диск като малък щит и промълви:

— Сигурна съм, че глиганът, който сте убили, е бил изключителен. Но не се ли намери някоя наложница, която да утоли апетита на ваше величество, преди да дойдете да ме безпокоите?

Рамиро се изсмя.

— Не и днес. Днес имам желание да видя и да докосна тялото на моята спътница в живота, с която съм свързан от нашия бог в свят съюз. Хайде, Инес, дай да се позабавляваме, а после ще ти разкажа какво се случи в гората.

— Разкажи ми сега.

Проблемът й, както често признаваше пред доверените си духовници, беше, че не можеше да откаже на Рамиро. Те настояваха да използва желанието му като средство да го насочи към истинската вяра, но за безкрайно огорчение на кралицата ставаше тъкмо обратното. Дали заради неутолимата жажда, дадена му от природата, или благодарение на уменията, които беше придобил — най-вероятно при куртизанките в Ал-Расан, — но Рамиро успяваше като никой друг да провали най-добрите й намерения.

Дори сега, в този горещ летен ден, сред блъскането на чуковете и несекващите викове отвън, след мрачното описание на края на света, което още отекваше в ушите й, кралица Инес почувства, че дъхът й се учестява. Присъствието на съпруга й събуждаше у нея чувства, които дори след двадесетгодишен брак и съзнанието за неправедния начин, по който живееше той, все още не бяха изгубили силата си. А Рамиро умееше да чете в нея така, както нейните духовници четяха светите книги на Джад. Той посегна и измъкна от ръцете й слънчевия диск. Тя не се възпротиви.