Лъвовете на Ал-Расан
- Автор: Кай Гай Гавриел
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъвовете на Ал-Расан». Краткое содержание книги:
— Притисни ме и мене така! — прошепна той и я вдигна от мястото й със силните си ръце. — Обичай ме така, както обичаш бога!
Рамиро обви ръце около нея и я привлече към себе си. Тя почувства, че кралят на Валедо не носи нищо под бялата си копринена роба, и когато той потърси устните й, усещането за тази близост отприщи у нея вулкан от противоречиви чувства. Като всеки път.
„Ще трябва да се изповядам“ — помисли си кралицата, когато устните им се срещнаха.
Рамиро посегна да освободи червените й къдрици от кърпата, с която бяха стегнати. Да, тя щеше да потърси съвет и духовна подкрепа, но по-късно. Ръцете й сами се вдигнаха и се плъзнаха по бялата роба. Усети твърдото му тяло и притвори очи. Рамиро отметна глава, после отново се наведе нетърпеливо към нея и захапа крайчеца на устните й.
Наставниците й сигурно щяха да я посъветват и да я утешат по-късно. Пръстите й бяха на тила му и хищно се заровиха в косата му. Кралят се засмя. От него ухаеше на някакво източно благовоние. Това също беше смущаващо. Не беше честно. Щеше да й трябва наистина сериозна помощ, за да се върне към чистите селения на духа. Ала в мига, в който съпругът й леко я вдигна и я положи на широката кушетка, която беше поръчал специално за новите й покои, кралицата на Валедо беше напълно обладана, за свое огромно объркване, от все по-настойчивия зов на плътта.
Малко по-късно тя извика високо името му, а после, пламнала от желание и срам, се озова върху него. Знаеше, че и това е част от наследството на Ал-Расан, но не можеше да спре да стене от удоволствие. „Плътско, тленно удоволствие“ — мислеше си тя отчаяно, докато се движеше върху него, а ръцете му повдигаха и милваха гърдите й. От тази земя. Божиите владения бяха други. Те бяха безкрайни, свещени, златни, далечни, сияйни, недосегаеми за крехките тленни тела…
— Господи! — промълви кралицата на Валедо и застина.
Викът, който се изтръгна от нея миг по-късно, беше същевременно и вик на покаяние.
— Кажи ми какво се случи — каза тя малко по-късно. Той обичаше да лежи отпуснат до нея, след като са се любили. Тя обаче имаше сили да му откаже поне това. Беше му донесла робата и го беше накарала да я облече преди да повика една от прислужниците, за да им донесат нещо разхладително. Развеселен и заситен, Рамиро се подчини.
Жената донесе пиво за него и крушов сок за кралицата и се оттегли. Рамиро лежеше отпуснат на кушетката, а Инес седна на пейката до него с ръкоделие в ръце. Правеше нова калъфка за слънчевия си диск, която да окачва на кръста си.
— Получи се повече от добре — каза Рамиро, като се обърна на една страна и подпря главата си с ръка. Гледаше я с такова нескрито възхищение, че по бузите й отново плъзна руменина. — Между другото, благодаря ти. Харесва ми, когато косата ти е пусната.
Не го беше направила нарочно. Пропуск. Тя се гордееше с косата си и това беше грешно, затова като наказание я носеше винаги прибрана. Сега непохватно се опита да прибере една къдрица, паднала на челото й. Знаеше, че ако започне да я връзва, той ще й се смее.
— И какво стана тази сутрин? — настоя тя. — Говорехме за тази сутрин.
Рамиро се засмя и отпи от чашата си. Отвън шумът не секваше. Покрай всичко останало той разширяваше и баните на двореца, по ал-расански образец, с топли и студени басейни и стая за масаж. Това беше скандално.
— И двамата приеха присъдата ми — каза той. — Вдигна се малко шум, когато казах, че би трябвало да екзекутирам Гарсия, но никой не посмя да се обади. Сега граф Гонзалес е обвързан с клетва да защитава семейството на Белмонте през следващите две години. Никаква кръвна вражда. Той се закле пред всички.
— Каза ли, че той ще умре, ако някой от тях пострада? — Двамата бяха обсъждали този въпрос преди няколко дни. Инес не би могла да отрече, че кралят й се доверява. През всичките тези години те бяха обсъждали какво ли не, дори преместването му от Халоня във Валедо. Той прекарваше доста време в покоите й и споделяше с нея мислите си. Определено между тях имаше по-голямо доверие, отколкото между родителите й.