Портата на дявола
- Автор: Касслер Клайв, Браун Грэм
- Серия: Досиетата NUMA #9
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Портата на дявола». Краткое содержание книги:
– Ти луд ли си? – извика тя. – Едва управлявам колата.
– Точно така!
Носеха се с хрущене по чакъла. Зад тях се вдигаше огромен облак прах, не достатъчно плътен, че да скрие светлините на аудито, но пък пречеше на видимостта на шофьора му. Кърт си представяше как се чувства той – заслепен, обсипван с камъчета, колата поднася насам-натам, а той се опитва да я овладее.
Понякога многото конски сили и по-големите гуми не са предимство. Особено когато има вода и чакъл – а случаят беше точно такъв. При достатъчно висока скорост аудито щеше да стане неконтролируемо – то буквално щеше да започне да плава по търкалящите се камъчета. А малкият форд, с неговите кльощави гуми, изриваше чакъла и достигаше до твърда земя.
– Остави го да се приближи! – нареди Кърт, като оглеждаше терена пред тях.
Тя кимна, като че ли се досещаше какво е намислил.
– Сега давай напред и завий!
Тя натисна до дупка педала на газта, вдигна още прах и камъчета и се откъсна от аудито. Но шофьорът зад тях сигурно също беше натиснал педала, защото колата се устреми след тях.
– Казах завий! – изкрещя Кърт.
Тя завъртя кормилото, но фордът поднесе, а Кърт осъзна, че са проиграли коза си. Стисна Катерина за рамото, издърпа я към своята седалка и скочи от отвора на липсващата врата, като я изтегли след себе си.
Двамата се затъркаляха по тревата до пътя, а аудито профуча край тях, само на петдесетина сантиметра. Фордът изчезна в пропастта, а аудито наби спирачки.
– Твърде късно – отбеляза Кърт.
Аудито се плъзна през облака прах и изчезна зад ръба с трийсетина километра в час.
За секунди настъпи зловеща тишина, а после в нощта прогърмяха две експлозии – една след друга.
Около тях се вихреше пушилка, за миг изглеждаше, че са съвсем сами.
– Свършено е с тях – каза Катерина.
Кърт кимна и се вгледа надолу по черния път. През слягащия се прах мъждукаше бяла светлина, приближаваше се към тях. Оставаха още две коли.
– Тръгнали са насам – каза той.
Хвана Катерина за ръката и я поведе встрани от пътя.
– Хайде! Не можем да бягаме, но пък можем да се скрием.
Пол дръпна Гамей към кокпита на подводницата. Тя стискаше крака си, сякаш имаше рана.
– Добре съм – каза след малко.
Зад нея подводницата се пълнеше с вода.
Той се обърна да погледне дълбокомера – 45, 42...
Стрелката продължаваше да се върти, но движението им се забавяше все повече. Въпреки че перките се въртяха на максимални обороти, въпреки че се бяха освободили от всичкия баласт, групърът едва се издигаше. 41.
Бълбукащата вода продължаваше да изпълва подводницата. Достигна до средата и бързо се покачваше. Пол се обърна към уредите. Извъртя подводницата право нагоре, като се опитваше да увеличи вертикалния компонент на тягата на перките. Това предизвика леко ускорение, но щом водата започна да се вихри около краката им, усетиха, че губят инерция.
Стрелката стигна на 39, точно под цифрата, и спря.
Групърът сега беше в напълно вертикална позиция, перката се въртеше в усилие да продължи изкачването. Но това не беше достатъчно.
Водата кипеше около кръста на Пол, Гамей се притисна плътно до него.
– Време е да тръгваме – каза той.
Гамей се опитваше да задържи глава над водата, докато океанът нахлуваше в малката подводница като в бутилка.
– Поеми си дъх – каза той и я придърпа към себе си, усети я как трепери от ледената вода. – Поеми си три пъти дълбоко дъх – поправи се той. – Задръж последния. Не забравяй да издишаш, докато се издигаш.
Видя как тя изпълнява инструкциите, като килна глава назад, за да си поеме за последно дъх, когато водата покри лицето ѝ. Той успя да вдиша още веднъж, а после и двамата се озоваха под водата. След секунди щяха да достигнат люка. Сега налягането отвътре и отвън се беше изравнило и люкът се отвори лесно.
Пол го дръпна назад и помогна на Гамей да излезе. Щом тя се озова навън, той я избута напред и тя заплува нагоре.
Групърът потъваше. Пол трябваше да излезе. Отблъсна се от него, когато корпусът се плъзна под краката му. Зарита към повърхността, като се опитваше да се движи с плавни и мощни движения.
Неопреновият костюм определено помагаше, увеличаваше плаваемостта. Без коланите с тежести плаваемостта им беше много голяма. А и желанието за живот помагаше. Фактът, че са били на голяма дълбочина и са дишали компресиран въздух, също бе от полза. Той издиша леко, когато се устреми нагоре, с надеждата, че Гамей не забравя да прави същото. Иначе компресираният въздух щеше да разшири дробовете им и да ги взриви като балони.
След минута издигане Пол усети как дробовете му горят. Продължи да рита усилено. Около него не се виждаше нищо, само водно пространство. Далеч долу изтляваща точица светлинка маркираше мястото, където групърът се бе понесъл към дълбините.