Портата на дявола

Кърт се съмняваше, че могат да се крият толкова дълго.

Когато водачът се обърна и започна да осветява с фенерчето полето, Кърт се шмугна обратно зад цистерната. Щом лъчът се изви в друга посока, той хвана Катерина за ръката и каза:

– Надявам се, че не те е страх от височини.

Хукнаха приведени през откритото пространство и успяха да стигнат до тъмния хангар. Разбиха тихо катинара с тръбата и се вмъкнаха вътре.

– Какво ще правим? – попита Катерина.

– Имаш ли петдесет долара? – каза той, докато се промъкваше към единия от самолетите, а после започна да развива капачката на резервоара.

– Нямам. Защо?

– Ами ще им ги дължим тогава – каза той, взе един шлем и го подаде на Катерина.

Тя кимна и се усмихна така широко, че озари целия хангар.

– Винаги съм искала да летя на такова нещо.

Кърт провери дали в резервоара има гориво. Беше наполовина пълен, затвори капачката, отиде до вратата на хангара и я забута, за да я отвори напълно.

Отвън, близо до пропастта, Андрас и хората му започваха търсене. Андрас стискаше деветмилиметров глок в лявата си ръка, а в дясната държеше фенерче. Един от хората му вървеше по ръба на пропастта, а другият – в противоположната посока.

Андрас предположи, че бегълците са поели към вътрешността на острова. Това означаваше, че той и хората му ще трябва да претърсят не малко възможни скривалища. Определено това беше по-добрата тактика. А и той вече се беше сблъсквал с мъжа от НАМПД и знаеше, че е умен.

Това щеше да направи убийството му много по-сладко.

Лъчът на фенерчето играеше по земята. Ако Андрас се притесняваше, че бегълците са въоръжени, щеше да върви на тъмно и да използва уреда за нощно виждане. Но те не бяха извадили никакви оръжия по време на преследването, ако не се брои оловната тръба и съобразителността им, затова бе наясно, че спокойно може да използва фенерче.

И беше възнаграден – в лъча светлина се мярна женска обувка, прашна на места, но червената лачена кожа определено не можеше да се сбърка. На три метра от нея беше другата. Той свирна на хората си и когато те се събраха, завъртя фенерчето, за та им покаже телената мрежа и сградата отвъд нея.

– Обиколете сградата – каза той. – Те са вътре.

Хората му хукнаха към оградата и започнаха да се катерят по нея. В този миг звук като от градинска косачка разкъса тишината на нощта.

Андрас прескочи оградата и освети хангара точно навреме, за да види как един ултралек самолет излиза с бучене от нея и набира скорост по тревата.

– Стреляйте! – нареди той.

Двамата мъже залегнаха и откриха огън по засилващия се самолет. След миг той експлодира и пламъците обгърнаха найлоновите криле.

Твърде лесно беше, помисли си Андрас. И беше прав.

Когато първият ултралек самолет започна да набира скорост по тревата, Кърт и Катерина се качиха във втория и запалиха двигателя. Кърт се надяваше шумът и движението на първия да прикрият поемането им в обратната посока.

Изпрати примамката надясно и след секунди обърна своя самолет наляво. Още докато натискаше дросела, чу стрелбата. След миг видя и светлина да минава по тревата на ливадата, която служеше за писта. Беше съвсем достатъчна, за да види каквото му трябва.