Град на паднали ангели

време и едва тогава силуетът му изплува в библиотеката на Института.

Вампирски работи, помисли си сухо Люк. Щом се налагаше и ловците на сенки го викаха,

водачът на нюйоркските вампири щеше да дойде, но когато той решеше и нямаше да е точен.

Люк прекара последните няколко часа в четене на книги от библиотеката. На Мерис не й се

говореше и повечето време стоеше край прозореца, пиеше червено вино от кристална чаша и

гледаше колите по „Йорк Авеню”.

Тя се обърна, когато Рафаел изникна, подобно на рисунка с тебешир от тъмнината. Първо се

появиха бледото му лице и ръце, после се очертаха тъмните му дрехи и косата. Накрая се

изправи в цял ръст като солидна проекция. Погледна Мерис, която забърза към него и каза:

— Викала си ме, ловецо на сенки — после се обърна и погледът му се спря върху Люк. —

Виждам, че и човекът вълк е тук. Да не ме извикахте на нещо като съвещание?

— Не точно — Мерис остави чашата на бюрото. — Чу ли за смъртните случаи, които

имахме? За телата на ловците на сенки, които намерихме?

Рафаел вдигна многозначително вежди.

— Да. Не им обърнах внимание. Това няма нищо общо с клана ми.

— Едното тяло беше намерено на територията на магьосниците, второто — на територията

на върколаците, третото — на територията на феите — каза Люк. — Предполагам

следващото ще е на ваша територия. Прилича на опит за всяване на безредици сред

долноземците. Тук съм с добри намерения. Искам да те уверя, че не вярвам ти да си

отговорен, Рафаел.

— Какво облекчение! — отвърна Рафаел, но очите му бяха тъмни и предпазливи. — Нима

има подозрение, че може да съм бил аз?

— Един от мъртвите успя да ни каже кой го е нападнал — каза Мерис внимателно. — Преди

да… почине… ни каза, че виновникът за случващото се е Камила.

— Камила — гласът на Рафаел беше предпазлив, но преди да успее да си придаде безизразно

изражение, лицето му издаваше шок. — Но това не е възможно.

— Защо да не е възможно, Рафаел? — попита Люк. — Тя е водач на клана ти. Много е силна

и е известна с безскрупулността си. А и изглежда е изчезнала. Така и не дойде в Идрис да се

бие редом с вас. Така и не е приела новото Съглашение. Ловците на сенки не са я виждали

или чували от месеци. До този момент.

Рафаел не отговори.

— Става нещо — каза Мерис. — Искахме да ти дадем шанс да обясниш, преди да кажем за

Камила на Клейва. Приеми го като проява на добра воля.

— Да бе — каза Рафаел. — Супер представление.

— Рафаел — внимателно започна Люк. — Не е нужно да я защитаваш. Ако те е грижа за

нея…

— Да ме е грижа за нея?! — Рафаел се обърна и се изплю, но тъй като беше проекция, го

направи по-скоро като красноречив жест. — Аз я мразя. Ненавиждам я. Всяка вечер се

събуждам и ми се иска да е мъртва.

— О — каза Мерис деликатно. — Тогава може би…

— Тя ни беше водач с години — обясни Рафаел. — Беше водач на клана, когато преди

петдесет години ме превърнаха във вампир. Беше дошла при нас от Лондон. Беше нова в