Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Съпругата на Зигфрид, • преди да стигне гроба,
преборваше се трудно • със страшната прокоба,
та да я пръскат често • наложи се с вода.
Сковала бе духа й • ужасната беда.
Същинско чудо беше, • че болката надмогна,
но не една жена й • съчувствено помогна.
„На Зигфрид воини“ — рече • царицата накрая, —
„каква е верността ви • към мене вече зная.
В тъгата радост малка • сега ми доставете:
за лишен път лика му • да зърна позволете!“
Да моли не престана • с печален глас горката,
дордето на ковчега • не вдигнаха капака.
Отведоха я сетне • при него премаляла.
Главата му привдигна • с ръчицата си бяла
и рицаря целуна, • що изверг порази.
Зарониха очите • й кървави сълзи.
Настанало бе време • за тягостна раздяла.
Отнесоха и нея, • че щом го бе видяла,
в несвяст изпадна мигом • прекрасната царкиня.
От мъка й се щеше • тозчас да се помине.
След като бе погребан • витязът благороден,
усетиха се всички • онези в мрак безброден,
в страната нибелунгска • на път поели с него.
Тъгуваше и Зигмунд, • загубил свойто чедо.
А някои се бяха • дотолкоз нажалили,
че трите дни не бяха • ни яли, нито пили.
Не биваше обаче • веч тяло да терзаят —
след скърбите полека • съвзеха се накрая.
Перейти на страницу: