Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
Линли се изправи на крака и се протегна с непринудено гъвкаво движение.
— Ще поговоря с Джон утре сутринта. Ще изясним нещата.
Сейнт Джеймс се обърна към него, но не се изправи.
— Ами ако полицията си мисли, че е открила извършителя? Ами ако показанията по съдебна медицина подкрепят арестуването му? Косми от главата на Пенелин върху трупа, отпечатъци от пръстите му в стаята, капка от кръвта на Мик върху подгъва на панталоните или ръкава на сакото му. Ако тази вечер е бил в същата стая, ще има доказателства, далеч по-убедителни от показанията на съседите, които са го видели, или тези, които са чули кавгата. Какво ще направиш тогава? Боскоуън знае ли, че си от криминалния отдел?
— Това не е нещо, което съобщавам по радиото.
— Той ще помоли ли Ярд за помощ?
Линли отговори с очевидна неохота, като изразяваше гласно мислите на Сейнт Джеймс:
— Не и ако смята, че е открил убиеца в лицето на Джон Пенелин. Защо тогава ще трябва да го прави? — Той въздъхна. — Ужасно е неловко, особено с молбата на Нанси да помогна на баща й. Ще трябва да внимаваме, Сейнт Джеймс. Не можем да си позволим да влизаме в официалните си роли.
— Ами ако го направим?
— Тогава в Лондон здравата ще ни натрият носовете. — След това кимна за лека нощ и напусна стаята.
Сейнт Джеймс се върна към бележките си. Взе от бюрото втори лист хартия и прекара няколко минути в чертаене на колонки и категории, в които сложи малкото събрана информация. Джон Пенелин. Хари Камбри. Марк Пенелин. Неизвестни съпрузи. Служители на вестника. Потенциални мотиви за престъплението. Оръжието. Времето на смъртта. Пишеше, поставяше в списъци, четеше и гледаше втренчено. Думите започнаха да плуват пред очите му. Той притисна с пръсти клепачите си. Ветрецът донесе изскърцването на прозорец. В същия момент вратата на дневната се отвори и затвори. Сейнт Джеймс вдигна рязко глава. Дебора беше застанала в сянката.
Носеше халат, чийто цвят на слонова кост и тънка материя я караха да изглежда като привидение. Косата беше свободно пусната около лицето и по раменете й.
Сейнт Джеймс отметна коса назад и се изправи. Не можа да постигне добро равновесие заради неудобното положение на крака си и почувства характерния натиск, който подръпна мускулите на кръста му.
Дебора огледа дневната, след това нишата.
— Томи не е ли с теб?
— Отиде да си легне.
Тя се намръщи.
— Стори ми се, че чух…
— Беше тук допреди малко.
— О! — рече тя. — Добре.
Сейнт Джеймс я зачака да си отиде, но тя влезе в нишата и застана до него. Къдрица от косата й докосна ръкава му. От кожата й се излъчваше аромат на лилии. Той прикова поглед в бележките и усети, че и тя прави същото. След момент заговори:
— Смяташ ли да се намесиш?
Той се наведе напред и записа няколко нарочно нечетливи думи в полето на листа. Бележка за тетрадките на пода в къщичката. Мястото на телефонната кабина. Въпрос за госпожа Суон: Каквото и да е. Нямаше значение.
— Ще помогна, ако мога — отвърна той. — Макар този вид разследване изобщо да не е по моята част, така че не знам каква полза ще принеса. Току-що прегледах това, за което си говорехме с Томи. Нанси. Семейството й. Вестникът. Такива неща.
— Като ги пишеш. Да. Спомням си списъците ти. Винаги си правил дузини, нали? Навсякъде.
— Из цялата лаборатория.
— Също схеми и диаграми, доколкото си спомням. Никога не ми се налагаше да чувствам разкаяние заради снимките, които пръсках из цялата къща, докато ти стоеше в лабораторията и хвърляше стрелички към собствените си боклуци.
— Всъщност беше скалпел — рече Сейнт Джеймс.
Двамата се засмяха, но моментът на обща развеселеност веднага премина в мълчание — първо от негова, после от нейна страна. В тишината тиктакането на часовника звучеше необикновено високо, както и прибоят в далечината.
— Нямах представа, че Хелън работи с теб в лабораторията — каза Дебора. — Татко никога не ми го е споменавал в писмата си. Не е ли странно? Сидни ми каза едва този следобед. Тя е толкова добра във всяко отношение, нали? Даже и у Пенелин. Аз стоях като идиотка, Нанси просто се разпадаше, а бебето пищеше. Хелън обаче през цялото време знаеше какво да прави.
— Да — отговори Сейнт Джеймс, — много е полезна.
Дебора не каза нищо повече. Той направи всичко възможно, за да я накара да си отиде. Прибави още бележки на листа пред себе си. Намръщи се, прочете ги, направи се, че ги оглежда. След това, когато повече не можеше да избягва това; когато, ако продължеше, щеше да се обяви за мерзавеца, какъвто се преструваше, че не е, той най-сетне вдигна поглед.