Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
— Райли, ти ни оказваш чест. Ние доведохме вампири в дома ти, отвлякохме те посред нощ, третирахме те като затворник и въпреки това притежаваш достатъчно добрина, за да предложиш помощта си на моя брат воин.
Тя се изчерви и завъртя очи.
— Не е голяма работа. Аз само…
— Ти само предложи помощта си, отново, след като снощи може би ми спаси живота. Повярвай ми, това е много голяма работа.
Бренан се поклони дълбоко пред нея.
— И за мен е наистина голяма чест, че ми я предложи.
Преди да се сети какво да каже в отговор, тя чу звука от прочистването на нечие гърло зад себе си. Обърна се обратно към вътрешността на стаята и пред себе си видя да стои мъжът, който бе лежал ранен на земята предишната нощ, с кинжали, извадени от ножниците и кръстосани пред него.
— Аз съм Денал, лейди Райли. Вашата смелост и саможертва ще бъдат вдъхновение за песните на поети векове напред — каза той с пламенен глас.
Тогава той падна на едно коляно пред нея.
— И с настоящите думи обявявам себе си за боец и защитник на Лейди Райли, ако тя ме приеме.
Младата жена наблюдаваше, онемяла, как той й подава кинжалите с дръжките напред и навежда глава. Тя обърна глава, за да погледне Конлан, с надеждата да получи съвет как да се справи със ситуацията, но той просто сви рамене и не каза нищо.
Райли пое дълбоко дъх и отново отвори щитовете в съзнанието си, преодоля странното странично жужене и направи оценка на мъжа, коленичил пред нея. Денал беше пълната противоположност на Бренан, излъчваше емоция и пламенни възгледи за чест, дълг и кавалерство.
Тя се усмихна леко, чудейки се дали някога е била толкова млада. Но усмивката й избледня, когато осъзна, че всъщност той може да е много по-възрастен от нея.
Цялата тази работа за Атлантида беше прекалено сложна.
Но той все още бе на колене, все още чакаше. Чувството на очакване тегнеше в стаята. Райли се огледа и разбра, че всеки един чакаше да разбере как тя ще отговори на изявлението на Денал.
Поемайки дълбоко дъх, Райли взе предложените кинжали.
— Аз, ами, благодаря ти, Денал. В опасни времена, като сегашните, не мога да си представя по-ценно предложение от това за защита. Ти…
Тя се огледа отново, опитвайки се да намери подходящите думи. Тези момчета сякаш бяха обсебени от формалности и ритуали. Накрая тя се спря на нещо просто.
— За мен е чест.
Денал вдигна поглед към нея със сияещи очи и се изправи на крака. Райли му подаде кинжалите, надявайки се, че постъпва правилно. Той ги пое и прибра в каниите, поставени от двете страни на масивните му бедра.
Останалите воини започнаха да аплодират, да изразяват одобрителни викове и да тропат с крака. Райли се усмихна и понечи да каже нещо, когато леден глас се разнесе зад гърба й.
— Не е ли трогателно? Може би следващия път ще направим групова прегръдка.
Глава 18
Конлан се обърна, за да застане пред Аларик.
— Не ми харесва тонът ти, жрецо — каза той и скръсти ръце пред гърдите си.
Аларик повдигна едната си вежда и сви рамене. Не че Конлан очакваше да се уплаши, но проявата на малко уважение би била приятна.
— Ще получиш уважение, когато го заслужиш — отговори Аларик, като за пореден път зловещо наподоби мислите на Конлан.
Конлан задели в ума си тази подробност, за да я обмисли по-късно и преди дори възклицанието да се отрони от устните на Райли, блъсна Аларик в стената.
— Или ще ми служиш, или не. Посейдон те издигна в ранг върховен жрец, но ролята на кралски съветник я давам аз — взря се в очите на жреца. — Ако това отношение е твоят начин да покажеш, че искаш да се откажеш от работата, считай го за сторено.
Пусна ризата на Аларик и се обърна към Райли.
— Сигурно умираш от глад. Надявам се, че някоя от тези бездънни ями ни е запазила един или два мъфина.
Тя го изгледа изумено и отвори уста, за да заговори. Но той поклати глава и изненадващо Райли последва мълчанието му.
Докато двамата прекосяваха стаята в посока на ниската масичка за кафе, отрупана с храна, гласът на Аларик се разнесе зад тях.
— Не, не искам да се откажа от работата, идио… принце мой. Опитвам се да я върша, което включва намирането на Тризъбеца, за да можеш да се възкачиш на трона.