Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)

— Напротив, ти умееш — възрази майсторът на корабни уреди.

— Добре тогава, какво се е случило, чичо Сол? — ласкаво запита Уолтър. — Хайде! Кажи ми какво се е случило.

Соломон Джилс повтори, че нищо не се е случило и толкова категорично твърдеше това, че на племенника не му оставаше нищо друго, освен да се престори, макар и неумело, че му е повярвал.

— Но трябва да ти кажа, чичо Сол, че ако има нещо…

— Няма нищо — отвърна Соломон.

— Много добре — каза Уолтър. — Тогава нямам какво повече да казвам. И това е отлично, защото вече е време да ходя на работа. Когато излизам по служба, ще наминавам да те видя как си, чичо. И запомни, чичо! Вече никога няма да ти вярвам и няма да ти разправям повече за мистър Каркър младши, ако разбера, че ме мамиш.

Соломон Джилс усмихнато го подкани да се опита да го хване в подобно нещо, а Уолтър, като прехвърляше в главата си всевъзможни неосъществими планове за забогатяване и обезпечаване на дървения мичман, се отправи към кантората на „Домби и Син“ с такава мрачна физиономия, с каквато никога не се явяваше там.

По онова време там зад ъгъла живееше — на края на улица Бишопсгейт — някой си Брогли, търговец на стари вещи и оценител, собственик на магазин, където имаше всякакъв вид оказионни мебели, изложени в най-нелеп вид и в такова положение и комбинации, напълно несъответствуващи на предназначението им. Десетки столове, закачени по умивалници, с усилие крепящи се върху плещите на бюфети, които пък на свой ред се мъдреха върху преобърнати големи маси, гимнастически размахали крака върху други, стоящи отдолу големи маси — тези мебели бяха в сравнителен порядък. Върху постелята на балдахиново легло обикновено можеха да се видят множество похлупаци, винени чаши и гарафи, достатъчни за цял банкет, поставени за развлечение на приятна компания от пет-шест ръжена и една холна лампа. Виждаше се и комплект завеси за прозорци, без всякакви прозорци към тях, изящно драпиращи барикадата от скринове, натъпкани с малки аптекарски стъкленици. А едно бездомно килимче, откъснато от своя естествен другар — камината, в своето злочестие смело противодействуваше на пронизващия източен вятър и потръпваше меланхолично в унисон с пискливите жалби на едно кабинетно пиано, което линееше, губеше по една струна на ден и немощно откликваше на уличния шум с раздрънкания си и разстроен мозък. Що се отнася до спрелите часовници, които не помръдваха с ни една стрелка и изобщо не изглеждаха в състояние да възстановят нормалния си ход също като финансовите дела на предишните си собственици, от тях в магазина на мистър Брогли винаги имаше богат избор. Най-различни огледала, случайно поставени така, че тяхното отражение и пречупване имаха особеностите на сложената лихва, разкриваха пред погледа вечната картина на разорението и разрухата.