Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)

Споменът за това произшествие, както и за собственото му участие в него, навярно засилваше своята примамливост и поради това, че всяка неделя той винаги събуждаше блянове у стария Сол и капитан Кътъл. Почти не минаваше неделя, без някой от тези двама почтени господа да не направи загадъчен намек за Ричард Уитингтън, а последният от споменатите джентълмени стигна дори дотам да купи много старинна балада, която, наред с много други, изразяващи главно моряшки чувства, дълго бе излагана за продан на Комършъл Роуд. Това поетическо произведение представяше ухажването и оженването на надежден млад товарач на въглища за някоя си прекрасна Пег, изисканата дъщеря на капитана, един от собствениците на транспортен кораб за въглища от Нюкасъл. В тази вълнуваща легенда капитан Кътъл бе съзрял дълбоко метафизическо сходство с положението на Уолтър и Флорънс и това до такава степен го вдъхновяваше, че при редица тържествени случаи, като рождени дни и някои други нецърковни празници, той с цяло гърло изкарваше песента докрай, като въвеждаше изумителни трели при думата Пе-е-ег, с която, в чест на героинята на творбата, завършваше всеки куплет.

Но едно прямо, жизнерадостно, общително момче не е особено склонно да анализира собствените си чувства, колкото и силно да го владеят те, а и Уолтър трудно би се справил с подобна задача. Той много обикна пристанището, където бе срещнал Флорънс, както и улиците (макар и сами по себе си без всякаква прелест), по които се бяха прибирали на връщане. Обувките, толкова често изували се по пътя, той бе скътал в своята стая, а когато вечер седеше в малката гостна отзад, въображението му рисуваше цяла галерия от портрети на Добрата мисис Браун. Навярно след паметното събитие той започна да се облича малко по-елегантно и безспорно му доставяше удоволствие да се разхожда в тази част на града, където се намираше къщата на мистър Домби, като хранеше слаба надежда да срещне по улицата малката Флорънс. Но чувствата му бяха съвсем момчешки и наивни. Флорънс беше много хубава, а винаги е приятно да се любуваш на хубаво лице. Флорънс бе беззащитна и слаба и той се преизпълваше от гордост, че е бил в състояние да й предложи закрила и помощ. Флорънс бе най-признателното малко създание на света и бе удоволствие да видиш как лицето й излъчва сияйна признателност. На Флорънс не й обръщаха внимание или се отнасяха към нея с хладно презрение и душата му преливаше от юношеска загриженост към отритнатото дете във внушителния, но мрачен дом.