Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Бетси Джейн — рече мисис Уикам — беше най-милото дете, което мога да си представя. По-мило не бих могла да си представя. Няма ни една болест сред децата, която Бетси Джейн да не е преболедувала. За нея спазмите бяха нещо толкова обикновено — отбеляза мисис Уикам, — както за вас са жлъчните кризи, мис Бери. — Мис Бери неволно сбърчи нос. — Но над люлката на Бетси Джейн — понижи глас мисис Уикам, като огледа стаята и хвърли поглед към заспалия Пол — е бдяла починалата й майка. Не бих могла да ви кажа как или кога, нито пък дали скъпото дете е знаело за това, или не, но починалата му майка го е гледала отгоре, мис Бери. Навярно ще кажете, че ви говоря глупости. Няма да се засегна, мис, разбирам, че имате право да приемете всичко за глупост. Така ще ви стане по-леко в този… извинете ме за откровеността… в тази къща като гробница, която ме съсипва. Мистър Пол е малко неспокоен в съня си. Потупайте го по гърба, ако обичате.
— Сигурно искате да кажете — обади се Бери, като с нежност извършваше това, което й бяха наредили, — че и за него се е грижила майка му.
— За Бетси Джейн — отвърна с най-тържествен глас мисис Уикам — нещата са се стекли лошо, както и при това дете, и тя е расла, както и това дете расте. Много пъти съм я виждала да седи и да мисли, мисли, мисли, както това дете мисли. Много пъти съм я виждала да изглежда стара, стара, стара, както това дете. Неведнъж съм я чувала да говори също като него. Смятам, че това дете и Бетси Джейн са в съвсем еднакво положение, мис Бери.
— Живо ли е детето на чичо ви? — попита Бери.
— Да, мис, Бетси е жива — отговори мисис Уикам с тържествуващ вид, тъй като очевидно мис Бери бе очаквала тъкмо обратното — и е женена за гравьор на сребро. Да, мис, ТЯ самата е жива — каза мисис Уикам, като особено наблегна на местоимението.
Ясно бе, че някой друг е умрял и затова племенницата на мисис Пипчин запита кой е той.
— Не бих искала да ви тревожа — отвърна мисис Уикам, без да прекъсва вечерята си. — Не ме питайте.
Това беше най-сигурният начин да се предизвика ново запитване. Ето защо мис Бери повтори въпроса си и след известно съпротивление и колебание мисис Уикам остави ножа и като огледа отново стаята и хвърли поглед към заспалия Пол, отговори:
— Тя се привързваше към хората. Понякога чувството й на привързаност бе странно, а друг път — естествено, но много по-силно от нормалното. Всички те измряха.
Това прозвуча така неочаквано и страшно за племенницата на мисис Пипчин, че тя сковано седна на крайчеца на леглото, като дишаше учестено и гледаше към събеседницата си с нескрита уплаха.
Мисис Уикам скришом насочи показалеца на лявата си ръка към креватчето, където спеше Флорънс, а после го обърна и няколко пъти красноречиво посочи към пода — точно отдолу беше гостната, в която мисис Пипчин обикновено поглъщаше препечения хляб.
— Помнете ми думите, мис Бери — заяви мисис Уикам, — и бъдете благодарна, че мистър Пол не ви обича чак толкова. Макар че няма кой знае за какво да се живее… извинете ме за откровеността… в такава къща като зандан.
Навярно от вълнение мис Бери бе почнала да потупва Пол твърде силно по гърба или пък бе прекъснала това равномерно успокоително движение, защото точно тогава той се обърна в креватчето си, после се събуди, привдигна се — от детските сънища главата му бе плувнала в гореща пот — и повика Флорънс.
Веднага щом чу гласа му, сестра му скочи от леглото си, надвеси се моментално над възглавницата му и отново го приспа с песен. Като поклати глава и пророни няколко сълзи, мисис Уикам посочи на Бери към децата, а после извърна поглед към тавана.
— Лека нощ, мис — тихо каза Уикам. — Лека нощ. Леля ви е стара жена, мис Бери, и навярно неведнъж сте пожелавали подобно нещо.
Тези успокоителни думи на сбогуване бяха съпроводени от прочувствения, горестен поглед на мисис Уикам. След като отново остана сама с двете деца и долови печалния стон на вятъра, мисис Уикам се отдаде на меланхолията — най-евтиното и достъпно удоволствие, — докато сънят я надви.
Макар че когато слезе долу, племенницата на мисис Пипчин не очакваше да завари образцовия дракон проснат върху килимчето пред камината, тя изпита облекчение, като видя леля си необикновено люта и неумолима, с явното намерение да живее още много дълго време за успокоение на всички, които я познават. У мисис Пипчин не се забелязаха никакви признаци за влошаване на състоянието й през цялата следваща седмица — храните за поддържане на здравето непрестанно изчезваха със закономерна последователност, — въпреки че Пол продължаваше да я изучава все така внимателно, както преди и заемаше обичайното си място между черните дипли и решетката с неизменно постоянство.