Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— А какво смяташ да правиш с Уол’р? — попита капитанът. — Хайде! Седни, Джилс, седни. Чакай да помисля. Ако не бях човек, който преживява с малък годишен доход, макар до вчера достатъчно голям, нямаше за какво да мисля. Но ти само добре обърни нос по посока на вятъра — отново изрече капитанът този безспорно утешителен съвет — и всичко ще се оправи.
Старият Сол му благодари от все сърце и се обърна по посока на камината в гостната.
Известно време капитан Кътъл крачи нагоре-надолу из магазина, потънал в дълбоки размишления и така свъсил гъстите си черни вежди над носа си — подобно облаци, струпани над планина, че Уолтър се страхуваше да се обади, за да не прекъсне потока на мислите му. Мистър Брогли, който ни най-малко не желаеше да бъде в тежест на компанията и който се отличаваше с находчивост, се разхождаше сред стоката, тихо си свирукаше и почукваше барометри, разклащаше компаси, сякаш те бяха шишенца с лекарство, с помощта на магнит вдигаше ключове, поглеждаше през телескопи, опитваше се да изучи земното кълбо, поставяше успоредни линии на носа си — изобщо се развличаше с подобни философски занимания.
— Уол’р — най-сетне се обади капитанът. — Намислих!
— Намислихте ли, капитан Кътъл? — с голямо въодушевление отвърна Уолтър.
— Ела насам, младежо — рече капитанът. — Стоката е един гарант. Аз съм другият. А господарят ти е човекът, който ще заеме парите.
— Мистър Домби! — неуверено издума Уолтър.
Капитанът тържествено поклати глава.
— Погледни го — каза той. — Погледни Джилс. Ако сега започнат да продават тези вещи, той ще умре. Знаеш това. Ние трябва да преобърнем всеки камък… та ето камък и за теб.
— Камък… мистър Домби? — неуверено издума Уолтър.
— Първо изтичай до кантората да видиш дали е там — нареди капитан Кътъл, като го потупа по гърба. — Бързо!
Уолтър почувствува, че трябва да се подчини на заповедта — само един поглед към чичо му бе достатъчен да разсее съмненията му, ако имаше такива — и се втурна да я изпълнява. Скоро се завърна задъхан и съобщи, че мистър Домби отсъствува. Беше събота и той бил заминал за Брайтън.
— Слушай какво ще ти кажа, Уол’р! — каза капитанът, който в негово отсъствие като че се бе подготвил за подобно усложнение. — Ще отидем в Брайтън. Ще те подкрепя, момчето ми. Ще те подкрепя, Уол’р. Ще отидем в Брайтън със следобедната карета.
Ако изобщо трябваше да се отправя молба към мистър Домби, за което бе страшно дори и да се помисли, Уолтър смяташе, че за предпочитане е да го направи сам, без чужда помощ, вместо да прибягва до такава подкрепа като личното влияние на капитан Кътъл, на което според него мистър Домби едва ли би придал особено значение. Но след като капитанът сякаш бе на съвсем противоположно мнение, на което държеше, и след като дружеските му чувства бяха твърде пламенни и искрени, за да бъдат пренебрегнати от човек, много по-млад от него, Уолтър се въздържа да изрази каквото и да е несъгласие. И така, Кътъл припряно се сбогува със Соломон Джилс, постави отново наличния си капитал, чаените лъжички, щипците за захар и сребърния часовник в джоба си — с намерението, помисли си Уолтър, да направи потресающо впечатление на мистър Домби — и без да губи време, замъкна Уолтър до спирката на каретите, като непрекъснато го уверяваше по пътя, че ще му остане верен докрай.
Глава X
описваща последиците от нещастието на мичмана
Майор Багсток, след дълги и постоянни наблюдения над Пол с театрален бинокъл от другата страна на улица Принцеса и след многобройни подробни донесения по въпроса, предоставяни му ежедневно, ежеседмично и ежемесечно от туземеца, който за целта поддържаше постоянни отношения с прислужницата на мис Токс, стигна до извода, че Домби, сър, е човек, достоен за познанство, а Дж. Б. е младеж, който ще намери съответния повод за запознанство.
Но тъй като мис Токс продължаваше да се държи сдържано и отказваше хладно да прояви разбиране към майора при неговите посещения — станали чести и правени с разузнавателна цел с оглед на намеренията му, — майорът, въпреки природната си непреклонност и хитрост, бе принуден да предостави изпълнението на желанието си до известна степен на случая, „който — както той често с кикот казваше в клуба си — е винаги на негова страна петдесет на едно още от времето, когато по-големият му брат умрял от жълта треска на Антилските острови“.