Джейк Ренсъм и виещият сфинкс
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Джейк Ренсъм #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978–954–655–313–3
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс». Краткое содержание книги:
— Защо Кре те е хвърлил в затвора? — попита Джейк.
Шадуф му отговори с остър смях, в който прозвуча и нотка лудешки кикот.
— Дойде при мен преди две зими. Предложи ми да се присъединя към Кръвта на Ка и да му помогна да свали брат ми от трона. Знаеше, че двамата с него често се караме. Аз исках да обединя народа, да сваля робските яки от вратовете на всички. Неферхотеп обаче е човек на традицията и никога не би направил крачка встрани от добре утъпканата пътека.
— Значи си отказал да вземеш участие в заговора на Кре? — попита Марика.
— Разбира се. Двамата с брат ми може да имаме различия, но никога не бих му навредил. Освен това, не изгарям от желание да ставам фараон. Цялата тази суета, всички тези досадни закони, правила, церемонии… По-добре да оставя тези неща на някой като брат ми. — Шадуф ги погледна и гласът му стана по-рязък, изпълнен с гняв. — Проклетият му син на харпия знаеше, че ако брат ми бъде свален от престола, аз няма да приема короната и той ще вземе властта. Това обаче не му стигаше. Кре се нуждаеше от съюзник с царска кръв, смяташе, че в противен случай планът му няма да успее.
— Нуждаел се е от теб — каза Джейк.
— А когато аз отказах, той ме отвлече, инсценира смъртта ми и ме хвърли в затвора.
— А защо не те е убил? — попита Пиндор.
— Не позволявай жестокостта му да те заблуди. Той е умен. Смятам, че ме остави жив, в случай че му потрябвам, ако реши да ме използва като поредната пионка в грандиозния си план. Освен това знае, че притежавам знания, с които не разполага никой друг. Някога издирвах познания за древни алхимии, издирвах разни текстове и всевъзможни предмети от нашето минало. Интересувах се най-вече от камъни с необикновени свойства.
— Кристали — каза Марика.
Той й хвърли бърз поглед.
— Именно. Понякога Великият вятър изхвърля в пясъците на пустинята отломки от града. Събирах ги с дузини, някои бяха големи колкото палеца ми. — Той вдигна осакатената си китка. — Когато имах палец, разбира се.
Марика извърна поглед.
— Защо ти е сторил това?
— Имаше много въпроси и се нуждаеше от отговори.
— Какви отговори? — попита Джейк.
— Отговори на въпроси, свързани с брат ми, с племенниците ми, най-вече относно онзи необикновен камък, който вещицата Хека носи със себе си. Видяхте го, нали? — Шадуф впери поглед в Джейк. В ъгълчетата на очите му отново се появи лудешки блясък. — Кристал, по-черен от всяка сянка, кристал, в който гори пламъкът на злото.
Джейк кимна. Старецът имаше предвид кръвния камък, инкрустиран на върха на жълтеникавата пръчка на вещицата. Явно Калверум Рекс бе намерил начин да пренесе този зловещ кристал през бариерата, издигната от пясъчната буря.
Шадуф продължи:
— Един ден вещицата се появи от пустинята. Никой не знае нищо за миналото й, нито как изглежда… Но тя притежава онзи черен камък. С нейна помощ Кре създаде Кръвта на Ка. Както казах обаче, Кре е умен. Поиска да научи повече за нейния кристал… и за другите камъни, които съм проучвал. Ако нещо притежава власт, той го иска за себе си. Затова ме остави жив, търсеше отговор на тези въпроси. — Той отново вдигна чукана си. — Изгубих пръстите си и това бе цената, която платих, за да опазя тайните си.
Искрите на лудост припламнаха по-ярко при спомена за инквизициите.
— Съзнавах, че броят на пръстите ми е ограничен. Затова в крайна сметка проговорих. А и как бих могъл да не проговоря? — Той измърмори нещо под нос, сякаш се укоряваше или спореше със самия себе си. След миг гласът му стана по-уверен. — Престорих се, че съм луд, говорех несвързано, скубех си косите. Спряха да ми задават въпроси, но се боя, че прекалено дълго се преструвах на луд. Това може би е наложило своя отпечатък.
Марика сложи ръка на рамото му.
— Не ми се вярва.
Джейк обаче не бе толкова сигурен.
Когато изкачиха последните тесни стълби, пред тях се разкри широк коридор, украсен с изящни гоблени. Подовете бяха настлани с листчетата на някакво пустинно цвете, чийто аромат се разнасяше уханно във въздуха.
Кейди сложи ръце на кръста.
— Нека позная! Покоите на фараона!
Шадуф я сгълча да говори по-тихо и ги поведе покрай ниши, в които бяха поставени статуи на египетски богове.
— Изкачихме се по стълбището за прислугата. Стражите едва ли са далеч. Трябва да побързаме. Тук прикритието на наметалата и качулките няма да ни свърши работа.