Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Чрез Ани, бавачката. Чувства се като пубертет без убитата си майка… Не се чувства добре.
— Може би няма да е лошо да отида да го видя.
— И да видиш и татко му.
Жозефин пропусна забележката покрай ушите си. Мислеше за Александър. Питаше се какво ли чувства вечер, когато загаси лампата. Дали си мисли за Ирис, сам-самичка в гората с убийците си?
— Случва ли ти се да се страхуваш? — попита.
— От какво?
— От всичко…
— От всичко!
— Да.
— Само за едно нещо можеш да се страхуваш — заяви Шърли. — За децата си. Останалото — пари, бачкане, данъци, скокове с бънджи, всичко това е фасулска работа, само си казваш „не ме е страх“ и се хвърляш с главата напред.
— И какво, получава ли се?
— И още как! Казваш си „искам“ и получаваш. Влагаш обаче цялото си сърце. Не хитруваш. Мислиш много силно… искам това, искам това, искам това… да опитаме ли? Какво искаш сега, на мига? Казвай, без да се замисляш.
Жозефин затвори очи и каза:
— Да целуна Филип.
— Мисли с всичка сила, много силно и ти обещавам, чуваш ли, обещавам ти, че ще се случи.
— Наистина ли го мислиш?
— Трябва обаче да вложиш всички сили. Да престанеш да се дърпаш и да изпитваш скрупули. Например кажи, искам…
— … да се хвърля в прегръдките на Филип…
— Дрън-дрън, няма да се получи!
— Искам да ме прегърне силно, да ме целува навсякъде, навсякъде…
Шърли направи гримаса.
— Все още ти липсва убеденост.
— Искам да се нахвърли върху мен като разгонен козел! — изкрещя Жозефин, търкулвайки се на леденостудения под.
Шърли се дръпна и я изгледа, развеселена и учудена.
— Виж ти… е, това, вече съм сигурна, ще се случи!
На другия ден, събота, Жозефин се срещна с Ортанс за обяд.
Тя живееше в Ейнджъл, квартал, който приличаше на Монмартър. Улични фенери, лъкатушещи улички със стълби, стари вехтошарски дюкянчета. Кафенетата бяха с френски имена. Седнаха в „Сакре Кьор“, на ъгъла на „Стъд Стрийт“ и „Дъбъртън“. Поръчаха си задушено говеждо с моркови и две чаши червено вино. Отчупиха си от хляба и установиха, че е истинска френска франзела, вкусиха маслото, имаше истински вкус на солено масло от Нормандия.
Ортанс откри огъня.
— Най-после! Вече съм истинска англичанка!
Има си приятел англичанин, реши Жозефин, съзерцавайки дъщеря си с възхищение. Ортанс е влюбена. Дъщеря ми с каменното сърце е смъкнала гарда заради един англичанин с костюм от туид. Връстник или по-възрастен? С розови бузи и с увиснали клепачи? С остра брадичка и лакоми очи? И говори на нос? Знае ли френски? Дали ще хареса телешкото задушено, което ще му приготвя? Градините на Пале Роял, скулптурите на френските кралици в Люксембургската градина и нощния площад „Вож“? Моста на изкуствата26, малката улица „Феру“, по която се мотаел Хемингуей, когато нямал пукната пара? Вече му показваше Париж, виждаше го мислено, кичеше го с лавровия венец на мъжа, успял да срази неотстъпчивата Ортанс, и развълнувана, не сваляше влюбен поглед от дъщеря си.
— И как се казва красивият англичанин? — попита Жозефин със сърце, преливащо от радост.
Ортанс се отпусна назад и се разсмя.
— Мамо, наистина си непоправима! Изобщо не става дума за това! Просто в събота вечерта отпразнувах края на срока в една кръчма и в неделя сутринта се събудих с ужасен главоцеп и с непознат англичанин в леглото. Но най-невероятното е, че се казваше Парис! I spent the night in Paris27. Когато му заявих, какво идиотско име!, той ме попита за моето и отвърна, какво отвратително име!, и се разделихме, без да си разменим дума.
— Искаш да ми кажеш, че си забърсала някакво момче в кръчма и си го пъхнала в леглото си? Пила ли беше? — ужасено възкликна Жозефин.
— Позна, чудно, виж ти, вече бързо схващаш. Всъщност постъпих точно както правят всички англичанки в събота вечер.
— Чакай малко, Ортанс! Предполагам, че си била много пияна, за да се сетиш да…
— … сложа презерватив?
Жозефин кимна със страхотно неловко изражение.
— Така се бяхме нацепили, че нищо не направихме. Той се опита да ме ухажва рано-рано сутринта, но забележката ми за идиотското му име му пресече мерака!
Тя бутна настрани чинията си и заключи:
— Както и да е, важното е, че вече съм истинска англичанка…
26
Първият железен мост на Сена. Свързва Френската академия с двора на Лувъра. — Б.пр.
27
Прекарах нощта в Париж (от англ.): думи от песен на американската певица Рики Лий Джоунс. — Б.пр.