Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Ще бъде жалко да стана такава дебелана, няма да мога да танцувам кючек за Оливър…
Оливър? Жозефин седна на пода, подпря главата си с ръка и отвори уста…
Шърли й направи знак да спре.
— Мълчи, не казвай нищо, слушай и никога повече не отваряй дума пред мен, никога, обещаваш ли? Или чакай аз да заговоря първа…
Жозефин кимна, допряла пръст до устните си, гроб съм.
— … срещнах един мъж с усмивка на добър човек, широк гръб, износен кадифен панталон, мъж, който кара колело и носи подплатени кожени ръкавици, и по всичко изглежда, че съм влюбена. Твърде е възможно. Защото, откакто го зърнах, сякаш съм изпълнена с някакъв летлив газ. Той е навсякъде, върти се в главата ми, носи се по вените ми, завладял е сърцето ми, превзел ме е цялата, толкова е хубаво, че никога няма да стана като онези дебелани, защото искам да запазя този мъж…
Тя притвори очи, прегърна се и се усмихна, шепнейки:
— Край на откровенията. Време е за игра.
Играха на „провал“ и „успех“, опъвайки ръце, крака, търкаляйки се настрани, плътно допирайки глави, рамене.
— Провал в любовта, в учението, винаги когато готвя телешко варено, не успях да отида на последния концерт на „Моршеба“ — изреждаше Шърли, пресмятайки на пръсти, — за сметка на това успех в отношенията с баща ми и с майка ми, успех с повечето от оргазмите ми, с шофьорската книжка, с възпитанието на сина ми, с приятелството ми с теб…
Жозефин продължи:
— Жалък провал в любовния ми живот, провал в почти всичките ми оргазми, във всичките диети, в отношенията с майка ми, обаче успех с двете ми красиви дъщери, стигнах до професура, написах роман, спечелих твоето приятелство…
— Винаги съм се проваляла с отглеждането на цветя — въздъхна Шърли.
— Винаги съм се проваляла с майонезите — призна Жозефин.
— Дори не съм способна да отгледам едно мушкато…
— Никога не съм успявала да хвана поне едно водно конче… После преминаха на друга игра — „това, което най-много мразя у мъжете“.
— Мразя лъжците — започна Шърли. — Те са подли, малодушни медузи, които парят, ако се допреш до тях.
— И ходят облечени като за зимата! — допълни през смях Жозефин.
— При това облечени в стиховете на Чосър25:
— Тръпки ме побиха — промълви Жозефин, разтърсена.
— Това ми изрецитира баща ми, когато научи, че съм родила син, без да му кажа… Винаги ще ги помня. Запечатани са в ума ми като с нажежено желязо…
Жозефин потрепери. Не можеше да определи дали по вина на Чосър, или на неизправното отопление, но й се стори, че я обвива леден саван.
— И оттогава, край на лъжите. Толкова време се печели така, представа си нямаш! По права линия се върви по-бързо.
— Отоплението пак ли не работи? — попита Жозефин.
— Крайно време е да научиш, скъпа, че в Англия отоплението е винаги повредено… На три дни един работи. Също както топлата вода и метрото… и така си е много добре. Колкото по-малко работи отоплението, толкова по-малко се замърсява въздухът. В скоро време няма да има петрол, няма да има с какво да се топлим, затова по-добре да свикваме отсега!
— В твоята страна е по-добре да се спи по двойки!
— След като стана дума, докъде докара работата с Филип?
— Доникъде. Прекалено съм съвестна. Съвестта не ми позволява да лудувам, нося пояс на целомъдрие и съм изгубила някъде ключа…
— Освен това не си от тези, които винаги са готови да се хвърлят в чуждите легла…
— А Александър? Имаш ли новини от него?
25
Джефри Чосър (1340–1400) — английски поет, автор на класическите „Кентърбърийски разкази“ и на много поеми. — Б.пр.