Божествени и прокълнати

— Кого?

— Баща ми.

— Мислех, че избяга от града, когато шерифът те отведе.

Даниъл изсумтя.

— Не издържа дълго надалече. Започна да се появява веднага след като се преместих в Оук Парк с мама. Непрекъснато я молеше да го прибере. Отначало тя го прати по дяволите, защото му било забранено да се приближава до мен. Той обаче повтаряше, че я обичал, и тя му повярва. Каза, че заради мен бил полудял. Аз съм го бил накарал да направи всичко онова. — Даниъл прокара длан по главата си, сякаш отново усещаше болката от старата фрактура на черепа. — Една вечер я чух, докато говореше по телефона със социалния работник. Мама му каза да дойде да ме вземе, защото искала да замине с татко. Каза му, че повече не ме искала. Каза, че и без това й се струвало невъзможно да се оправя с мен. — Той се поклащаше напред-назад и раменете му се удряха в дънера на дървото.

— Даниъл, нямах представа. — Прииска ми се да го успокоя, за да престане да трепери. Сложих ръка на гърдите му и плъзнах пръсти по врата му. — Ти какво направи?

— Избягах. Не исках отново да ме пращат в приемно семейство.

— Можеше да се върнеш при нас.

— Не, не можех — отвърна той. — Онова животно — баща ми — беше гнусен тип, а собствената ми майка избра него пред мен. И ти не би ме искала. Никой не ме иска. — Той се сви и се разтрепери още по-силно. — Никой никога няма да ме поиска.

— Аз те искам, Даниъл. — Прокарах пръсти през косата му. — Винаги съм те искала.

Трябваше да му покажа, че го искам. Трябваше да направя нещо. Наведох главата му към себе си и притиснах устните му със своите. Той бе като камък — студен и самотен — и на мен ми се прииска да го стопля. Разтворих устни и се опитах да го целуна, но устните му не трепнаха и той не отвърна на ласката. Притиснах ги по-силно.

Устните му най-сетне се разтвориха, омекнаха. Прегърна ме през кръста под шала и ме привлече в скута си. Ръцете му плъзнаха по гърба ми. Шалът падна на земята. В следващия миг ръката му се зарови в косата ми, а устните му станаха топли и жадни. Той ме притисна силно до гърдите си, сякаш не можеше да ми се насити.

Представях си този момент с него, когато бях малка. След това на няколко пъти се бях целувала срамежливо пред вратата с други момчета. Само че страстта в целувката на Даниъл — устните му търсеха моите, сякаш търсеше отговор, който можеше да спаси живота му — бе повече от всичко, което си бях представяла. Сенките и зимният студ изчезнаха. Никога досега не се бях чувствала обгърната от такава топлина. Плъзнах ръце по раменете му, след това по врата. Пръстите му се вплетоха в кожената каишка на медальона. Отпуснах глава назад, докато устните му пълзяха по гърлото ми. Сърцето ми трептеше, приело истината, която се опитвах да отрека. Може би той търсеше тъкмо този отговор в целувката ми.