Аз съм пилигрим

Да, разбирах за какво става дума, но бях прекалено стъписан, за да отговоря - въоръжен единствено с интелигентността си, Брадли бе успял да се досети по какъв начин тайните агенти преминават границите и как овладяват безбройните детайли, от които при дадени обстоятелства може да зависи и животът им. И честно казано, ставаше все по-трудно да се гневя на човек, на когото вече се възхищавах.

Каза, че обсъдили предположението му с Марси и решили да експериментират. От цялата информация, която събрали за ранните години на Скот Мърдок, съставили списък от двайсет дребни факта. Докато тя била на работа, той седнал пред компютъра и изтеглил седмичните бюлетини на „Федерален регистър“ от последните десет години - изданието, в което се публикуват правителствените назначения.

Същата вечер Марси въвела фактите в софтуер за търсене и с надеждата да открият съответствие с някой от тях започнали да търсят сред огромния брой обяви в регистъра.

След трийсет и шест часа получили три съвпадения. Едното бил пощенският код на Гринич, Кънектикът - използван от мъж, назначен за делегат на правителството в Международния съвет по изкуствата във Флоренция, - което можело да означава или да не означава нещо. Другият бил търговски аташе, който играел скуош в Харвард като Скот Мърдок и изглеждал много обещаващ - докато не осъзнали, че гледат некролога му. Третият бил някой си Ричард Гибсън, наблюдател на Съединените щати в Световната метеорологична организация в Женева. В минибиографията му била записана рождена дата като на Скот Мърдок и образованието. Средното си образование бил получил в академия „Колфийлд“.

-      Претърсихме регистрите на завършилите, но се оказа, че човек на име Ричард Гибсън никога не е учил в „Колфийлд“ - добави Брадли тихо.

Забележително. Той и Марси започват с наименованието на едно дърво в Кънектикът и стигат до Ричард Гибсън - прикритието, което използвах, за да стигна до Женева и да побъбря с Маркус Бюхер от Richeloud & Cie.

Името Гибсън било принципно доказателство - сега били сигурни, че методът им работи, така че продължили с пълна пара. Три седмици по-късно системата идентифицирала дребен служител на финансовия департамент, който бил командирован в Румъния на конференция. Името било Питър Камбъл.

-      Обадих се във финансовото министерство на Румъния и открих човек, който е помагал за организирането на конференцията. Той имаше копие от входящата виза на Камбъл и паспорта. Приятел от Агенцията за национална сигурност провери и се оказа, че същият паспорт е бил използван за влизане във Франция. Френските власти отговориха, че Камбъл не само е влязъл в страната, но е поискал и право на жителство в Париж. В заявлението за жителство било посочено, че бил мениджър на хедж фонд, така че с Марси се свързахме с Комисията по ценните книжа – човек с името Питър Камбъл никога не е получавал лиценз да търгува с ценни книжа и посоченият хедж фонд не съществува.