Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #1
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Георги Бакалов
- Переводчик: Васил Антонов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)». Краткое содержание книги:
Джукс бе откъснат от началника си. Той помисли, че е бил запратен във въздуха на голямо разстояние. Всичко бе изчезнало — дори за момент и способността му да мисли; но ръката му бе намерила една от стойките на парапета. Тежкото му положение ни най-малко не се облекчаваше от склонността му да не вярва в истинността на случилото се. Макар и млад, той бе виждал лошо време и никога не се бе съмнявал в способността си да си представи и най-лошото; но това сега надминаваше до такава степен въображението му, че изглеждаше несъвместимо със съществуването на всякакъв кораб въобще. Той би се показал по същия начин може би, недоверчив и към самия себе си, ако не беше така разтревожен от необходимостта да се бори с крайни усилия срещу една сила, която се стремеше да го откъсне от стойката, за която се бе уловил. Освен това усещането, че се е полуудавил, че е диво разтърсван и че едва ли не се е задушил, го убеди, че не е съвсем погубен.
Струваше му се, че е стоял така безнадеждно сам, хванат за стойката в продължение на дълго, дълго време. Дъждът се изсипваше отгоре му, лееше се, напираше на тласъци. Той дишаше със задъхване; понякога водата, която глътваше, бе сладка, а понякога солена. Повечето време държеше очите си затворени, сякаш очакваше, че зрението му би могло да пострада в страхотния порив на стихията. Когато дръзнеше да премигне за миг, получаваше малко морална подкрепа от зеления лъч на дяснобордовата светлина, която мъждукаше през пороя от дъжд и водни пръски. Той всъщност тъкмо нея гледаше, когато лъчът й падна върху извисилата се вълна, която я угаси. Видя върхът на вълната да се надвесва отгоре, прибавяйки собствения си нищожен трясък към страхотния общ грохот, който беснееше около него, и почти в същия миг стойката бе изтръгната от прегръдката на ръцете му. След смазващото глухо тупване по гръб той изведнъж се видя понесен над водата. Първото му впечатление беше, че цялото Китайско море се е изляло върху мостика. После с по-ясна мисъл Джукс реши, че е изхвърлен през борда. През всичкото време, докато беше носен, подхвърлян и търкалян в големи количества вода, той непрекъснато си повтаряше наум с най-голяма бързина думите:
— Боже мой! Боже мой! Боже мой! Боже мой!
Внезапно, в момент на напиращо чувство за страдание и отчаяние, Джукс взе налудничавото решение да се измъкне от всичко това. И започна да размахва ръце и крака. Но веднага щом подхвана отчаяната си борба, откри, че някак се е омесил с нечие лице, с нечии мушама и ботуши. Сграбчи свирепо всички тези неща едно след друго, изпусна ги, намери ги отново, пак ги загуби и най-сетне сам бе хванат в здравата прегръдка на две силни ръце. Той отговори на прегръдката с прегръдка, притискайки се към едрото здраво тяло. Бе намерил капитана си.
Продължиха да се търкалят, затягайки прегръдката си. Внезапно водата ги пусна долу с груб трясък; и изхвърлени до стената на щурманската рубка, задъхани и с натъртени тела, те успяха, залитайки, да се изправят срещу вятъра, хващайки се кой където може.
От всичко това Джукс излезе силно ужасен, сякаш беше се избавил от невиждано посегателство върху неговите чувства. То беше отслабило вярата му в самия него. Започна да вика безцелно към човека, когото чувствуваше близо до себе си в този адски черен мрак:
— Вие ли сте, сър? Вие ли сте, сър? — та слепоочията му щяха да се пръснат от напрежение.
В отговор чу един глас, сякаш идващ отнякъде много далеч, един възбуден крясък, стигнал до него от много голямо разстояние, единствената дума:
— Да!
Нови маси вода заляха мостика. Той ги посрещна, без да се защити, когато се изляха върху голата му глава, тъй като се държеше за стената и с двете си ръце.
Движенията на кораба бяха съвсем необикновени. Той се клатеше с ужасна безпомощност: забиваше нос надолу, сякаш ударил се вместо в насрещната вълна в празно пространство, и като че ли всеки път срещаше някаква стена, в която да се блъсне. Когато се люлееше, той се наклоняваше неудържимо настрани и после се изправяше обратно с такъв съкрушителен удар, че Джукс усещаше залитането му така, както човек, ударен с дърво по главата, се олюлява, преди да се строполи. С гигантска сила бурята ревеше и бушуваше в мрака, сякаш целият свят беше една непрогледна пропаст. На моменти вятърът връхлиташе върху кораба като изсмукан през тръба, с такава концентрирана сила на напора, сякаш го повдигаше направо от водата и го задържаше така за миг, и тогава като че тръпка преминаваше по него от единия му край до другия. А после започваше отново да се мята, сякаш пуснат във врящ котел. Джукс се мъчеше усилено да събере мислите си и да прецени нещата хладнокръвно.