Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #1
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Георги Бакалов
- Переводчик: Васил Антонов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)». Краткое содержание книги:
— Това е вече прекалено. Каквото и да идва, мисля, че би трябвало да го обърнат срещу тези вълни. Старият току-що се е прибрал да си полегне. Да ме обесиш, ако не отида да му кажа.
Но когато отвори вратата на щурманската рубка, той видя капитана да си чете книга. Капитан Макхуър не беше легнал; той стоеше прав, с едната си ръка хванал ръба на лавицата за книги, а с другата държеше отворен пред лицето си някакъв дебел том. Лампата се въртеше на вилката, халтаво наредените по лавицата книги се катурваха ту на едната, ту на другата страна, дългият барометър се люлееше на отривисти тласъци в кръг, масата променяше наклона си всеки миг. Сред цялата тази бъркотия и движение капитан Макхуър, невъзмутим, подаде очи над горния край на книгата и запита:
— Какво има?
— Вълнението става все по-лошо, сър.
— Забелязах това и тук вътре — промърмори капитан Макхуър. — Нещо не е в ред ли?
Джукс, вътрешно смутен от сериозността на очите, които го гледаха над книгата, се захили объркано.
— Клатушкаме се като стари калеври — каза той плахо.
— Да! Много силно, много силно. Какво желаете?
При тези думи Джукс загуби кураж и започна да преплита език.
— Мислех си за нашите пътници — рече той като човек, който се лови за сламката.
— Пътници? — зачуди се капитанът със сериозен израз на лицето. — Какви пътници?
— Ами китайците, сър — обясни Джукс, отегчен от този разговор.
— Китайците! Защо не говорите ясно? Не можах да разбера какво искате да кажете. Не съм чувал досега да наричат куп китайци пътници. Пътници, няма що! Какво се е случило с вас?
Капитан Макхуър, затваряйки книгата с показалеца си вътре, свали ръката си и изглеждаше съвсем озадачен.
— Защо мислите за китайците, мистър Джукс? — запита той.
Джукс предприе решителната стъпка като човек, който е принуден да го стори:
— Корабът се люлее така, че палубите са пълни с вода, сър. Помислих, че вие бихте могли да го обърнете с носа срещу вълните — за кратко време. Докато това поспадне малко — много скоро, осмелявам се да кажа. На изток. Никога не съм виждал кораб да се люшка така.
Той все още беше на вратата и капитан Макхуър, чувствувайки, че не е подходящо да се държи за лавицата, реши да се пусне бързо и се тръшна тежко на леглото.
— На изток ли? — каза той, мъчейки се да седи изправен. — Това е повече от четири румба отклонение от курса му.
— Да, сър. Петдесет градуса… Това би обърнало носа му достатъчно встрани, за да пресреща…
Сега капитан Макхуър седеше вече изправен. Той не бе пуснал книгата и не бе мръднал от мястото си.
— На изток? — повтори той с начеващо учудване. — На из… Къде мислите, че отиваме? Искате от мен да отклоня един параход под пълна пара на четири румба встрани от курса му, за да бъдело по-удобно на китайците! Вижте, чувал съм за премного щури неща, вършени на тоя свят, но това… Ако не ви познавах, Джукс, бих помислил, че сте пиян. Да го насоча на четири румба встрани… И после какво? Отклонявай на четири румба в другата посока, за да оправим курса. Какво ви е накарало да мислите, че ще почна да променям посоката на един параход, сякаш това е някаква платноходка?
— Слава богу, че не е — подхвърли Джукс с горчива решителност. — Би се разпаднала на тресчици от това люлеене днес следобед.
— Да! И вие щяхте просто да сте принуден да стоите и да ги гледате как си отиват — каза капитан Макхуър, проявявайки известно оживление. Пълно безветрие навън, нали?
— Да, сър. Но има нещо необичайно, което идва, в това съм сигурен.
— Може би. Вероятно си мислите, че аз би трябвало да се махна от пътя на това мръсно нещо — рече капитан Макхуър, говорейки с най-голяма простота в израза и тона и оправяйки линолеума на пода с вторачен поглед. Така той не забеляза нито смущението на Джукс, нито смесения израз на яд и почтително учудване на лицето му.
— Вижте, ето тая книга — продължи той преднамерено, като се удари по бедрото със затворения том. — Тъкмо четях главата за бурите в нея.
Това беше вярно. Той четеше главата за бурите. Когато бе влязъл в щурманската рубка, нямаше намерение да вземе книгата от лавицата. Някакво въздействие във въздуха — същото въздействие вероятно, което бе накарало прислужника да донесе без заповед моряшките ботуши и мушамата на капитана в щурманската рубка — бе сякаш насочило ръката му към лавицата; и без да губи време за сядане, той започна със съзнателни усилия да навлиза в терминологията на предмета. И се вглъби в системите от полукръгове, леви и десни квадранти, кривите на графиките, вероятната ориентировка на центъра, промените във вятъра и отчитанията по барометъра. Опита се да възприеме всички тези неща в определена взаимовръзка и завърши с това, че почувствува гневна ненавист към всичките тези купища думи и толкова много съвети, все теории и предположения, без нито един проблясък на сигурност.