Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #1
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Георги Бакалов
- Переводчик: Васил Антонов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)». Краткое содержание книги:
— Това е най-проклетото нещо, Джукс — каза той. — Ако някой би повярвал на всичко, което е тук вътре, щеше да прекара повече от времето си по моретата, като се мъчи да заобиколи вятъра.
И пак удари по крака си с книгата; а Джукс отвори уста, но не каза нищо.
— Да се мъчиш да заобиколиш вятъра! Разбирате ли, мистър Джукс? Това е най-глупавото нещо! — възкликна капитан Макхуър с прекъсвания, загледан упорито в пода. — Бихте си помислили, че го е писала някоя баба. За мен това е прекалено. Ако това нещо тук трябва да се приложи, тогава, значи, аз би трябвало веднага да изменя курса далеч, далеч по дяволите някъде и да се спусна с пълна пара надолу към Фу-Чау откъм север, в опашката на това мръсно време, което, предполага се, че се върти около нашия път. Откъм север! Разбирате ли, мистър Джукс? Удължаване на пътя с още триста мили и после — заповядайте една хубава сметчица за въглища. Не бих могъл да се реша да сторя това, ако ще всяка думичка тук вътре да е библейска истина, мистър Джукс. Не очаквайте от мен…
А Джукс, безмълвен, се възхищаваше на тази проява на чувство и на словоохотливост.
— Но истината е, че не знаеш дали този приятел е прав все пак. Как можеш да кажеш каква е бурята, преди да си се сблъскал с нея? Той казва тук, че центърът на тия работи се бил отклонявал на осем румба от вятъра; но ние нямаме никакъв вятър, при все че барометърът пада. Къде е центърът сега?
— Скоро ще имаме вятър — измънка Джукс.
— Нека да дойде, добре — каза капитан Макхуър с израз на благороден протест. — Искам само да разберете, мистър Джукс, че не можете да намерите всичко в книгите. Всички тия правила за избягване на ветровете и за излъгване на небесните хали, мистър Джукс, ми се струват най-глупавото нещо, ако погледнете на тях със здрав разум.
Той вдигна очи, видя как Джукс го наблюдаваше със съмнение и се опита да поясни това, което казваше.
— Почти толкова чудновато, колкото вашата необикновена идея да отклоним кораба от курса му за не знам колко време, за да бъдело по-лесно на китайците; когато всичко, което трябва да направим, е да ги закараме във Фу-Чау, като по разписание трябва да стигнем там в петък преди обед. Ако времето ме забави — много добре. Ето ви корабния дневник и в него може да се пише всичко за времето. Но да предположим, че аз започна да се отклонявам наляво и надясно от курса си, пристигна с два дни закъснение и ме попитат: „Къде бяхте през всичкото това време, капитане?“ Какво бих могъл да отговоря на това? „Въртях се насам-натам, за да избягна лошото време“ — ще им кажа. „Трябва да е било дяволски лошо“ — ще ми кажат те. „Не знам — ще трябва да им отговоря, — та нали аз успях да се отърва от него.“ Разбирате ли, Джукс? Мислил съм го всичкото това цял следобед.
И той пак погледна нагоре с унесените си, безстрастни очи. Никой досега не го беше чувал да казва толкова много наведнъж. Разперил ръце, Джукс приличаше на човек, когото са поканили да наблюдава някакво чудо. Безкрайно удивление се четеше в очите му, а в целия му израз се бе вселила недоверчивост.
— Бурята си е буря, мистър Джукс — продължи капитанът — и един параход с изправни машини е длъжен да излезе насреща й. Толкова много мръсно време обикаля по света и правилното е да се премине през него, без ни най-малко да се прибягва до онова, което старият капитан Уилсън от „Мелита“ нарича „стратегия при буря“. Онзи ден на брега го чух да говори за това пред цял куп корабни капитани, които влязоха и седнаха на една маса, съседна на моята. На мен това ми се стори най-голямата глупост. Той им разправяше как бил надхитрил — мисля, че това му бяха думите — една страхотна буря, така че нито за момент тя не се приближила на по-малко от петдесет мили от него. Нарече това майсторска работа на ума. Как е знаел, че имало страшна буря на петдесет мили от него, ей богу, не мога да проумея. Сякаш слушах някой смахнат. Смятах, че капитан Уилсън е достатъчно възрастен, за да познава по-добре нещата.