Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)

— Дойде ей така — извика Джукс, — преди пет минути… изведнъж.

Главата изчезна с трясък и силно пляскане и чукане на капки премина покрай затворената врата, сякаш цяла кофа с разтопено олово бе изсипапа върху надстройката. На фона на дълбокия резолиращ шум отвън сега можеше да се чуе и свистене. В душната щурманска рубка духаше от всички страни, като че ли тя беше някакъв навес. Капитан Макхуър спипа другия ботуш при стремителното му плъзгане по пода. Той не беше разтревожен, но не можа веднага да намери отвора, за да си пъхне крака. Обувките, които бе събул настрана, сновяха от единия до другия край на рубката, подскачайки игриво една през друга като кученца. Щом се изправи на крака, той злобно се опита да ги ритне, но без резултат.

Застана в позата на нападащ фехтовач, за да стигне мушамата си, а след това премина с клатушкане по цялото затворено пространство, докато я навличаше. Много сериозен, с широко разкрачени крака и протегната шия, и с дебели пръсти, които леко трепереха, той започна да завързва внимателно връзките на непромокаемата си шапка под брадата. Движенията му бяха като на жена, която си поставя шапката пред огледалото, и той с напрегнато внимание се ослушваше, сякаш очакваше всеки момент да чуе да извикат името му в обърканата врява, която внезапно бе обхванала кораба. Ушите му се пълнеха с нарастващия шум, докато се готвеше да излезе навън и да го посрещне, каквото и да означаваше той. А шумът беше буен и много силен — от връхлитащия вятър, от блъскането на морето, с онова продължително дълбоко трептене на въздуха като бумтене на огромен и далечен барабан, който биеше сигнал за атака на бурята.

Капитанът застана за момент в светлината на лампата, дебел, тромав, безформен в своите доспехи, бдителен и със зачервено лице.

— Напорът е доста силен — измърмори той.

Щом се опита отвори вратата, и вятърът я подхвана. Стиснал здраво дръжката, Макхуър бе измъкнат през прага и изведнъж се намери въвлечен в нещо като лична схватка с вятъра, целта на която беше затварянето на вратата. В последния миг струя въздух нахлу вътре и угаси лампата.

Дълбок мрак с множество бели отблясъци обграждаше кораба; над десния борд се бяха надвесили няколко изумителни звезди, неясни и трепкащи конвулсивно над огромната неспокойна водна пустиня, сякаш ги гледаше през бясно носещ се пласт от дим.

На мостика купчина мъже, мъчно различими и заети в работа, се трудеха усилено на светлината, която идваше от прозорците на щурманската рубка и осветяваше мътно главите и гърбовете им. Внезапно падна мрак върху един от прозорците, после върху друг. Гласовете на изчезналата в тъмнината група достигаха до капитана разпокъсано, както се чуват гласове на хора през буря, и откъслеци от далечни викове се прокрадваха в ушите му. Изведнъж до него се появи Джукс, крещейки, с наведена глава.