Забравената градина

— Как се сдоби с тях?

— Съвсем случайно, скъпа. Съвсем случайно. Когато ми хрумна идеята за изложбата, не исках просто да преподредя няколко стари викториански експоната, които хората подмятат от десетилетия. Затова пуснах кратка обява във всички специализирани списания, за които успях да се сетя. Съвсем простичък текст: „Търся да заема интересни художествени предмети от края на деветнайсети век, които ще бъдат изложени грижливо и с обич в лондонска музейна експозиция.“ И какво да видя, започнаха да ми звънят още в деня на излизането на първата обява. Разбира се, повечето обаждания бяха фалшива тревога, но сред пясъка имаше и късчета самородно злато. Няма да повярваш колко безценни предмети са оцелели, въпреки че са били занемарени.

Касандра си помисли, че същото важи и за антиките: най-добрите находки са онези, които са били забравени десетилетия наред и са успели да избегнат лапите на въодушевените лаици.

Руби отново погледна рисунките.

— Това са едни от най-ценните ми открития — усмихна се тя на Касандра. — Недовършени скици на Натаниъл Уокър, кой би допуснал? Ние притежаваме малка колекция от негови портрети на горния етаж, има няколко негови творби и в „Тейт“, но доколкото ми е известно — на мен или на когото и да е другиго, — само това е запазено. Мислехме, че останалите творби…

— … са унищожени, знам — прекъсна я Касандра с пламнали бузи. — Известен е неприятният навик на Натаниъл Уокър да изхвърля подготвителните скици, които не му допадат.

— Значи, си представяш как се почувствах, когато жената ми даде тези. Предния ден бях карала чак до Корнуол и се мъкнех по къщите на хората, учтиво отказвайки най-различни неуместни предмети. Направо ще се изумиш какви неща хората смятат за подходящи — завъртя тя безпомощно очи. — Достатъчно е да кажа само, че когато стигнах до тази къща, бях готова да вдигна ръце. Беше от онези крайморски вили със сиви плочести покриви и тъкмо се канех да се откажа, когато Клара отвори вратата. Беше любопитно дребно човече като излязло от илюстрация на Биатрикс Потър — стара квачка с домакинска престилка. Покани ме в най-тясната дневна на света — в сравнение с нея моят апартамент е като просторно имение — и настоя да ме почерпи с чай. В онзи момент вече бих предпочела уиски след натоварения ден, но се облегнах на възглавниците и зачаках да видя с какъв напълно безполезен предмет ще ми изгуби времето домакинята.

— И тя ти даде тези рисунки.

— Веднага разбрах какво представляват. Не бяха подписани, но имаха релефен печат. Виждаш ли горния десен ъгъл? Кълна ти се, цялата се разтреперих, когато го видях. За малко да си разлея чая върху рисунките.

— А тя откъде ги има? — попита Касандра. — От къде?

— Каза, че били сред вещите на майка й — отговори Руби. — Майка й Мери овдовяла и се преместила при Клара, където живяла до смъртта си на шейсет и пет години. И двете били вдовици, та, предполагам, са били подходяща компания една за друга. Във всеки случай Клара изглеждаше доволна, че има пред кого да разкаже за скъпата си майка. Преди да си тръгна, ме поведе по крайно опасното стълбище към стаята на Мери. — Руби се приведе по-близо до Касандра. — Каква изненада само! Мери беше починала сигурно преди четирийсет години, обаче стаята й изглеждаше така, като че ли тя всеки момент ще си дойде у дома. Тръпки ме побиха, но приятни: тясно единично легло, безукорно оправено, вестник, сгънат на нощното шкафче и с наполовина решена кръстословица на горната страница. А под прозореца имаше един заключен скрин. Вълнуващо! — Руби прокара пръсти през прошарената си коса. — Казвам ти, едва се сдържах да не се втурна към скрина и да изтръгна катинара с голи ръце.