Търсенето на скритата истина

- Какво е станало с теб, Дани? - попитах тихо.

- Мислиш, че имаш правото да ме питаш за това? Сякаш ще се отворя и ще те оставя да ръчкаш вътре в мен? Сякаш можеш да ме излееш като някакъв малък чайник, щот' ме държиш за дръжката?

- Не те държа за никаква дръжка, Дани.

- Опитваш се! Опитваш се да ме накараш да ти разкрия тайните си. Да ги разпилея навсякъде, та след като вече ги знаеш, да ме захвърлиш като боклук, както Ънсийли принцовете направиха с теб! Като някакъв глупав шебаняк, който не е трябвало да се роди!

Бях шокирана от напрегнатата u реакция, смаяна от посоката, която беше поел нашият разговор.

- Не се опитвам да надничам в теб и никога не бих те захвърлила. Загрижена съм за теб, трън в задника, бодливо прасе! Така че се стегни и се справяй с това! Тревожа се в какво ще се превърнеш. Стига сме спорили за това! И ти казвам: избирай по-нормални филми, яж си зеленчуците, мий си зъбите и се отнасяй към себе си с уважение, защото ако ти не се уважаваш, никой друг няма да го прави. На мен ми пука!

- Нямаше да ти пука, ако ме познаваше.

- Познавам те.

- Остави ме на мира!

- Не мога - казах категорично. - Ти и аз. Ние сме като сестри. Сега хвани за юздите тийнейджърските си тревоги и да се размърдаме! Нуждая се от теб тази вечер, имаме много неща да направим - този трик винаги беше вършил работа, когато тате ми го прилагаше. Караше ме да правя нещо, за да предпази ума ми да не се поддаде на

емоцията, от която за момента мислех, че ще умра.

Тя се загледа втренчено в мен с присвити очи и устни, разтегнати в озъбване. Останах с впечатлението, че е на ръба да изчезне на стопкадър. Чудех се как родителите ми са оцелели с мен. Чудех се от какво наистина беше толкова разтревожена. Не бях глупава. Тук имаше някакъв подтекст. Просто не можех да разбера какъв е. Вече щях да започна да тропам с крак, когато тя най-после се обърна и започна да върви.

Последвах я в мълчание, давайки u възможност да охлади страстите.

Материята на дългото u черно кожено палто накрая се отпусна и се сгъна между лопатките u. Тя пое няколко пъти дълбоко дъх, после каза:

- Сестрите си прощават често, нали, Мак? Имам предвид, повече от останалите хора.

Сетих се за Алина и как се беше вързала на най-големия злодей в тази епическа каша, дори по невнимание му беше помогнала да набере сила. Как беше чакала, докато не бе станало твърде късно, за да ми се обади. Напоследък бях започнала да осъзнавам, че сестра ми е вземала някои съмнителни решения. Не ми е казала какво става още щом е научила, а се е опитала да се справи съвсем сама, без да търси помощ. Силата не е да си способен да правиш всичко сам. Силата е да знаеш кога да поискаш помощ и да не си твърде горд да я поискаш. Алина не беше повикала всички подкрепления, които можеше да събере, а е трябвало. Аз нямаше да правя същата грешка. Все пак, въпреки всичко, което беше направила или не беше успяла да направи, нищо не можеше да промени моята безмерна обич към нея и никога не би могло. Нищо не би могло.