Търсенето на скритата истина
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542712930
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Търсенето на скритата истина». Краткое содержание книги:
Първоначално бях планирала да напълня задната част на роувъра с глави на мъртви Ънсийли, за да покажа на шийте зрящите какъв ефект могат да имат само две от нас в рамките на една нощ в града. Но после научихме за желязото и нападнахме запаса с оръжия на Баронс, та трябваше да сменим превоза. Дани натисна клаксона на автобуса, за да се смълчи тълпата. Когато няколко кратки бибипкания не свършиха работа, тя наду клаксона, правейки невъзможно да се чуе каквото и да било друго. Накрая настъпи тишина.
Роуина се измъкна измежду малка група шийте зрящи, придвижи се до предната част на автобуса и се взря в мен.
- Слизай долу на мига! - настоя тя.
- Не преди да кажа каквото имам да казвам.
- Нямаш право да казваш каквото и да е. Вие откраднахте копието и меча и оставихте целия манастир незащитен снощи.
- О, моля те! - казах студено. - Сякаш беше защитен, когато ти пазеше Светините за себе си и ги даваше много рядко. Какво би могла да направиш ти, ако Фае бяха дошли за тях? И не сме ги откраднали. Аз взех това, което е мое, и дадох на Дани това, което трябваше да е нейно поначало. После ги вкарахме в употреба, за каквото са предвидени. Да убиват Фае - посочих зад мен. - Ако не си забелязала, много Фае.
- Върни ми ги веднага! - настоя Роуина.
Поклатих глава.
- Никакъв шанс! С Дани убихме много повече врагове снощи, отколкото ти изобщо си позволявала на тези жени да убият. И не защото не могат, а защото ти не разрешаваш. Ние трябва да Виждаме, Служим и Защитаваме. Ти ми каза, че сме родени за това. Че в старите дни, когато сме пристигали в някое село, са пирували и са ни предлагали най-хубавото от всичко, което са имали, защото ние сме били техните почитани, уважавани бранители. Ние сме ги защитавали. Живеели сме и сме умирали за тях. Ти не оставяш тези жени да бъдат бранители. Накарала си ги да се страхуват от собствените си сенки.
- Очевидно, аз имам по-високо мнение за тях отколкото ти. Ти ще слезеш оттам на мига! Не ти водиш тези жени. И никога няма да ги водиш.
- Не се опитвам да ги водя. Показвам им възможностите - беше лъжа, но невинна. Аз щях да ги водя. По един или друг начин. Вдигнах очи от Роуина и се обърнах към тълпата. - Вашата Велика повелителка насърчава ли ви да изследвате наследството си? Тя помага ли ви да наточите уменията си? Казва ли ви нещо за това, което става? Или тя и нейният таен съвет пазят всичко в тайна? - замълчах, за да подчертая това, което бях на път да кажа. - Знаете ли, че желязото наранява Фае? Че има цивилни части, обикновени човеци в Дъблин, които активно ловуват Ънсийли, вършат нашата работа, защитават хората, които са още живи, стрелят по враговете ни с куршуми от желязо? С Дани попаднахме на отряд от петдесетима снощи. Те стреляха по Ловци и ги гонеха от града, докато вие спяхте зад стените на този манастир. Докато се криехте в безопасност, оставяйки хората на съдбата им. Това ли сте вие? Това ли искате да бъдете?
Настана миг на мълчание, шок, после оглушаваща какофония от гласове. Дани натисна свирката отново. Този път u отне цяла минута, за да ги накара да млъкнат.
Кат пристъпи напред.
- Как хората ги ловуват? Те не могат да ги видят.
- Повечето Фае вече не се крият зад обаяние, Кат. Щяхте да знаете, ако тя някога ви позволяваше да излезете. Те се чувстват непобедими и защо не? Няма шийте зрящи, които да им се пречкат, да ги спират. Но ние можем да променим това.
- Ако започнем да ги гоним, няма ли Фае просто да започнат да се крият отново зад обаянието?
Кимнах.
- Със сигурност ще стане по-опасно. И ще имаме нужда от всеки специален талант на шийте зрящи, който имаме.
- Тогава хората вече няма да могат да се бият с тях - разтревожи се тя. - Няма да могат да ни подкрепят - страх се прокрадваше в думите u и аз го разбирах. Как биха могли едва няколкостотин шийте зрящи само с две оръжия да се надяват да победят армия от Ънсийли?
Исках да проуча какво знаеше Роуина, затова я наблюдавах внимателно, когато казах на Кат:
- Хората са намерили начин да отворят очите си и да виждат Фае, като нас.
Тълпата ахна. Когато изражението на Роуина не се промени изобщо, разбрах, че е било просто още едно оръжие, като меча и копието, което беше укрила от тези жени.
- Знаела си! - избухнах. - Знаела си през цялото време! А през последните два месеца нито веднъж не си обмислила да го използваш, за да помогнеш да се защити нашата планета!
- Това е стара и забранена наука - изсъска Роуина. - Нямах представа какви са последствията!