Търсенето на скритата истина

Докато изминавахме двайсетте преки („като всеки средностатистически Джо“ по думите на Дани, която бях помолила да вървим нормално, защото нямах намерение да се изправя за първи път срещу Риодан, потискайки желанието да повърна върху обувките му), срещнахме четири Момчета-носорози (защо винаги пътуваха по двойки?) и едно ужасно, пълзящо нещо, което беше почти толкова бързо колкото Дани. Аз поех Момчетата-носорози, а Дани пое змията.

Бяхме на кръстовището на улиците „Ревемал“ и „Грандин“, когато я видях. Ако сетивата ми не бяха толкова замъглени от твърде многото Ънсийли на някакъв канал, можеше да предусетя един от пресяващата каста и да реагирам по-добре.

В началото не можах да повярвам на очите си. В моя защита ще кажа, че в гръб помислих, че е той - изглеждаха толкова еднакво, но знаех, че е невъзможно, защото двамата с Бароне го бяхме убили. После помислих, че сигурно не е бил единствен. Някои от кастите Ънсийли достигаха голям брой, като Момчетата-носорози, докато други родени от Ънсийли краля са единствени по рода си може би защото дори той ги е сметнал за извращения. Преживях лош момент, докато размишлявах за това колко ужасно би било, ако има стотици или хиляди от този тип Ънсийли на свобода в света, и така пропуснах елемента на изненадата. Сигурно съм издала някакъв звук, защото тя внезапно се обърна - почти триметрово прокажено тяло, увенчано от дълго, смачкано лице, което представляваше една ненаситна уста и нищо друго. За времето на едно мигване на окото тя ме прецени и ме отпрати.

Аз бях грешният пол.

Дани поне опита. Тя премина в стопкадър, но можех да u кажа да не си дава труд. Тази Пресяваше. Знаех, защото мъжкото u копие някога се беше Пресяло по улицата до мен и ако не беше Баронс, щеше да ме убие.

Това Ънсийли изчезна, оставяйки Дани да стои на една пряка от мен с изваден меч, кипнала, че е загубила плячката си.

- Какво беше това, Мак? - каза тя. - Не съм го виждала преди. Ти?

- Баронс го нарече Сивия мъж. Убихме го. Мислех, че е единствен по рода си, но току-що видяхме Сивата жена.

- Каква е специалността u? - Дани преживяваше мрачно очарование. И аз бях такава някога. Обсебена от всички ужасни начини, по които може да се умира в ръцете на Ънсийли. Или в ноктите. Или в хиляди усти с остри зъби, като Алина.

- Имат предпочитания към човешката красота. Баронс казва, че унищожават това, което никога не могат да имат, поглъщат го като деликатес. Те излъчват Обаяние на физическо съвършенство и избират най-привлекателните хора, за да ги прелъстят. Хранят се от тях чрез допир, смучат красотата им през отворени язви в ръцете им, докато вземат всичко, което има, превръщайки жертвите си в толкова противни, колкото са самите те.